Правителствата по света разполагат с парите и технологиите, необходими за спасяването на света от най-опустошителните последствия от глобалното затопляне, но трябва да започнат да действат срещу промишленото замърсяване веднага, за да постигнат успех. До този извод стигнаха след 5-дневни бурни дебати над 2 500 експерти по въпросите, свързани с промените в климата и политици от 120 държави по света, на срещата на Междуправителствената група за изучаване на промените в климата към ООН (Intergovernmental Panel on Climate Change, IPCC) в столицата на Тайланд, Бангкок. На нея бе постигнато споразумение по текстовете на общ доклад с достатъчно евтини и лесно осъществими мерки за борба с глобалното затопляне, по които световните политически лидери могат да започнат да действат веднага, съобщава France Presse.

Докладът на IPCC представя най-приемливия за човечеството сценарий за ограничаването на глобалното затопляне до 2-2,4°С, които са общопризнати за границата, след която катастрофалните за околната среда и човека промени в климата ще са необратими.

Ако не се предприемат никакви усилия за минимизирането им, към 2030 г. емисиите от СО₂  - основният парников газ, се очаква да скочат със 110%. Изследователите свързват промените в климата именно с увеличаващото се количество СО₂, отделящ се при изгарянето на изкопаемите горива. По-високите емисии на парникови газове, водят до по-високи температури. В момента атмосферната концентрация на парниковите газове е около 425 части на милион (ppm) в СО₂-еквивалент и продължават да се увеличават. Стабилизирането им на нива около 445 ppm може да задържи глобалното затопляне в рамките на 2°С. Изследванията показват, че средните световни температури вече са се увеличили с 0,76 градуса.

За да се постигне стабилизирането на това ниво, правителствата трябва да започнат съкращаването на емисиите парникови газове от 2015 г. До 2050 г. емисиите трябва да се съкратят с 50% до 85%, в сравнение с нивата им през 2000 г., предава Reuters. За целта е необходимо увеличаване на дела на използваните възобновяеми източници на енергия, като слънчевата светлина, вятъра и водата. Ядрената енергетика, която също бе основна тема на дебатите, също бе посочена като възможност, която световните правителства трябва да имат предвид.

Друг елемент от стратегията за минимизирането на праниковите емисии е програмата за допълнителното заплащане от гражданите и компаниите за използването на изкопаеми горива. Този и други икономически механизми трябва да оскъпят употребата на традиционните горива и да направят възобновяемите източници на енергия икономически много по-изгодни. Като възможен инструмент се посочва търговията с въглероден диоксид. Установяването на цена от $ 50 на тон от парниковия газ, ще доведе до намаляването на емисиите наполовина, а цена от $ 100 би ограничила отделянето му със 63%, заради масовите инициативи за разработването на екологически чисти източници на енергия, посочва Bloomberg.

В доклада на IPCC се посочва, че минималните, но масови промени в начина на живот и ежедневните навици на хората по света могат да допринесат за спирането на глобалното затопляне, като колкото по-рано те започнат да действат, толкова по-голям ще ефектът от тях. “Всеобщите усилия за ограничаването на парниковите емисии през следващите 2-3 десетилетия ще имат огромно значение за постигането на крайната цел”, посочва се в заключение в доклада.

Експертната група допълва, че масовото въвеждане на новите технологии, при които не се отделят или се минимизират емисиите парникови газове, увеличаването на енергийната ефективност и останалите необходими мерки ще струват по-малко от 0,12% от световния икономически растеж годишно, като акумулираната загуба за световната икономика към 2030 г. ще се равнява само на около 3%. Учените предупреждават, че колкото по-рязко стане ограничаването на емисиите, толкова по-тежка ще е цената за световната икономика.

До 3-процентния спад в световната икономика е много по-приемлива цена, в сравнение с тази, която ще трябва да плати човечеството, ако продължи с бездействието си, коментира ръководителят на програмата на природозащитната организация WWF (World Wildlife Fund) за промените в климата, Ханс Веролме (Hans Verolme). “Можем да запазим климата безопасен за хората и природата, и можем да го направим с технологиите, с които сега разполагаме на почти нищожна цена. Не трябва да чакаме някакво внезапно, чудодейно решение на проблема”, посочи Веролме. От доклад, изготвен по поръчка на британското правителство през миналата година стана ясно, че ако международната общност не предприеме координирани действия за ограничаването на промените в климата, последствията от тях ще доведат до загуби в размер от 5 до 20% от световния икономически продукт.

По време на междуправителствените консултации при закрити врати през седмицата обаче, силната опозиция срещу доклада, подкрепян от ЕС, изрази Китай, който вижда в предлаганите ограничения на парниковите емисии заплаха за стремителния си икономически растеж. Страната, която е на второ място в света по отделяне на вредни газове в света след САЩ, настоява от доклада да бъдат изключени текстовете, предвиждащи стабилизирането на отделяните емисии около сегашните им нива, поради липсата на достатъчно изследвания за икономическата обоснованост на една подобна мярка.

Наистина, стабилизирането на емисиите парникови газове на нива между 535 и 590 ppm, ще струва около 0,6% на световното благосъстояние, а закотвянето им на нива от 590 до 710 ppm само 0,2%, но това ще е равносилно на увеличаване на температурите с от 3,2° до 4°С, което е далеч отвъд приемливите за околната среда граници.