Натискът на икономическата криза върху домакинствата остава висок, въпреки появата на сигнали за начало на възстановяването. От началото на миналата година почти всяко второ домакинство е било засегнато от негативните ефекти на кризата, но в повечето случаи тези затруднения са имали временен характер. Едно от всеки десет домакинства обаче е изпаднало в трайно затруднение, от което не може да се измъкне. През март 2011 година делът на домакинствата, които заявяват, че са засегнати от кризата, намалява до 23% от близо 29% година по-рано.
    Това сочат предварителните анализи на данните от национално представително проучване на домакинствата в страната, осъществено съвместно от Институт "Отворено общество" - София и Световната банка.
    Анализът на данните показва, че равнището на бедност се задържа устойчиво на високо за ЕС равнище - малко над 21%. Две трети от домакинствата казват, че едва свързват двата края, а около 5% затъват в дългове. Линията на бедност, изчислена по метода на Евростат е 246 лева на човек от домакинството. Заради недостиг на средства всяко трето домакинство е принудено да пести, като ограничава потреблението на основни хранителни продукти, а всяко пето се лишава от необходими лекарства. Сред най-бедната 1/5 от домакинствата над половината са намалили консумацията на храни, а всеки пети пропуска хранения поради липса на средства.
    Като цяло, сигналите за усещане на домакинствата за излизане от икономическата криза остават противоречиви. Делът на домакинствата, чиито доходи спадат, е намалял в сравнение с началото на 2010 г. Делът на тези, които принудително работят по-малко също е намалял в повечето сектори, с изключение на строителството, търговията на дребно и ремонта на автомобили.
    "В някои сектори на икономиката изглежда има известно раздвижване, но дори това да е сигнал за цялостно оживление на икономическата активност, ще мине поне година преди домакинствата да почувстват значима промяна в своето благосъстояние", коментира Боян Захариев, програмен директор в Институт "Отворено общество". Според него все още е нужна предпазливост в оптимизма относно темповете на възстановяване. Предстоят най-вероятно и сериозни структурни промени в икономиката. Появата на нови двигатели на растежа ще изисква секторни преразпределения на работните места и може да предизвика структурна безработица, изискваща инвестиции в обучение и преквалификация. "Спадът в средните доходи е спрял, но различията в разпределението им са се увеличили. Пазарът на труда също е нестабилен, като броят на хората, които заявяват, че са си намерили работа през последните 12 месеца е по-малък от броя на тези, които заявяват, че са я загубили. Това означава, че все още няма сериозни предпоставки за намаляване на безработицата", пояснява Боян Захариев.