Американски и бразилски учени успяха да премахнат инсулиновата зависимост при болни от диабет тип 1 с помощта на своеобразно “презареждане” на имунната им система със стволови клетки, съобщава New Scientist.

В съвместното изследване на екипите на д-р Ричард Бърт (Richard Burt) от Медицинския институт “Файнбърг” на Северозападния университет в Чикаго, Илинойс и д-р Жулио Волтарели (Julio Voltarelli) от Регионалния кръвен център в Рибейрао Прето (Ribeirao Preto), Бразилия, участвали 23 доброволци със захарен диабет тип 1 на заместителна инсулинова терапия. 

Експерименталната терапия включва извличането и консервирането на стволови клетки CD34 от кръвта на пациента. Този тип клетки имат способността да се развиват във всички видове бели кръвни телца на имунната система.

След това с химиотерапия се унищожават всички имунни клетки на пациентите, за да се очисти организма от популацията им, атакуваща островидните клетки на задстомашната жлеза (pancreatic islet cells), отговорни за синтезирането на инсулина. След това имунната им система била възстановяване с помощта на изтеглените предварително собствени стволови клетки.

Положителен ефект от лечението бил установен при 20 от 23-та участници в експеримента.

При 12 от пациентите (52%) необходимостта от инжекции с инсулин изчезнала съвсем, като един от тях е преминал процедурата по “презареждане” на имунната система преди 5 години, четирима – преди 3 години, трима – преди 2 години, а останалите – преди година.

При останалите 8 от тази група (35%), след известно време отново се появила необходимост от приема на инсулин, но в много по-малки дози, отколкото преди лечението. Двама от тях също успели да се избавят от инсулиновата зависимост след изписването на препарата за намаляване на кръвната захар, Ситаглиптин (sitagliptin).

При трима от доброволците лечението нямало ефект, а при 9 от участниците в експеримента като страничен ефект било установено намаление на концентрацията на сперматозоидите.

При публикуването на предварителните резултати от изследването през 2007 г., то бе разкритикувано от някои учени, които посочиха, че подобрението при пациентите може да се дължи единствено на химиотерапията или заради по-добрия лекарски контрол по време на клиничните изпитания.

Авторите на изследването обаче опровергават критиките с факта, че при всички участници в експеримента след терапията със стволови клетки било регистрирано трайно повишение на концентрацията в кръвта на реактивния С-белтък (C-peptide), който е един от продуктите на реакцията по синтезирането на инсулин. Пикови стойности на С-пептида били регистрирани обикновено 2 години след провеждането на терапията.

Резултатите от изследването са публикувани в специализираното издание Journal of the American Medical Association (vol 301, p1573).