Американски неврофизиолози направиха първата стъпка към възможността за избирателно редактиране на човешката памет, посредством откриването на ключовото вещество, поддържащо стабилността на спомените, съобщава The New York Times.

С помощта на специален препарат, в лабораторни условия специалистите блокирали действието на откритото от тях вещество при лабораторни мишки и плъхове, изтривайки определена информация от тяхната памет. Учените от изследователския център SUNY Downstate Medical Center в Бруклин, Ню Йорк, смятат, че откритието им ще помогне за изтриването от човешката памет на информация за различните видове фобии, тежки загуби или лоши навици, а в по-далечно бъдеще може да бъде използвано в обратната насока – като средство за подсилване на паметта и ликвидиране на старческата склероза.

Противниците на подобни експерименти в научните среди посочват, че универсалния “еликсир на паметта” за изтриване на нежелани спомени може да бъде използван за отрицателни цели като средство за ликвидиране на “гузната съвест”, а изкуственото подсилване на паметта с новооткритото активно вещество може да доведе дори до нова надпревара във въоръжаването.

Хипотезата, че преживяното остава отпечатано в главата на човека, излага още Платон, който сравнява това със следата от печат върху восък. През 1904 г. немският учен Рихард Земон (Richard Semon) обозначава този хипотетичен “отпечатък” с термина енграма (engram).

През 60-те и 70-те години на миналия век изследователите установяват, че всяко човешко преживяване укрепва връзките между определена група нервни клетки в мозъка, като активизирането на една от тях, задейства “бързо набиране” до останалите неврони от групата “очевидци” на станалото, всеки от които добавя своята информация за детайл, образ, звук, мирис или осезание, свързано със събитието. Така се “възкресява” цялостния спомен за преживяното. По този принцип, при натрупването на памет мозъкът изгражда по-дебели, т. е. по-ефективни комуникационни връзки между отделните неврони.

През 1999 г. неврофизиолозите от Университета “Харвард” д-р Джеф Лихтман (Dr. Jeff W. Lichtman) и Джошуа Сейнс (Joshua R. Sanes) открива 117 вещества, които участват в процеса на създаването на дълготрайна връзка за “бързо набиране” между две съседни нервни клетки, получила името “дълготрайна рефлекторна реакция” (long-term potentiation), но не успяват да уточнят, кое от тях играе ключова роля в този процес.

52-годишният неврофизиолог д-р Тод Сектър (Dr. Todd C. Sacktor), ръководител на изследователския екип от SUNY Downstate Medical Center и неговият колега Андре Фентън (Andre A. Fenton) открили, че веществото, получило името PKMzeta присъства и взема активно участие в дейността на невроните, когато те се включват в процеса на “бързо набиране” на съседните клетки.

Наблюдението показало, че молекулите PKMzeta се струпват в пръстообразни групи около участващите в “повторното набиране” неврони, засилвайки връзката между тях. Гроздовете от PKMzeta-молекули се запазвали изключително дълго време, като своеобразни “биологически часови”, гарантиращи, че “телефонната линия” на спомена между клетките ще остане отворена. 

За да установи точното значение на PKMzeta за паметта, д-р Фентън, който изучавал пространствената памет при мишки и плъхове, инжектирал в мозъка на лабораторните животни препарата ZIP, който блокирал действието на PKMzeta. След само една доза от инхибитора, гризачите забравили напълно добре изучения път в лабораторния лабиринт, спомена за който иначе пазили в продължение на месец.

Изследването на Фентън било независимо потвърдено от изследване в същата област на екипа учени на Йадин Дудай (Yadin Dudai) от Научния институт “Вайзман” (Weizmann Institute of Science) в Израел, които установили, че доза ZIP кара плъховете да забравят дори силното си отвращение от вкус, който ги е карал да се почувстват зле 3 месеца по-рано.

Въпреки че опитите в това отношение все още се правят само върху животни, учените посочват, че механизмите на паметта при човека са идентични.

Прилагането на препарата при хората обаче вече си спечели редица противници сред самите научни среди. Невробиологът от Университета “Харвард” д-р Стивън Хаймън (Dr. Steven E. Hyman) предупреждава че препаратите, които могат да блокират или изтриват спомени, могат да се използват от престъпнвици, за да продължават да вършат злодеяния без угризения на съвестта. Подсилването на паметта с помощта на PKMzeta пък може да доведе до нова надпревара във въоръжаването.