Немски лекари от берлинската болница Шарите предполагат, че са успели да излекуват болен от СПИН след трансплантация на костен мозък, взет от донор с вродена защитеност от вируса на имунната недостатъчност. Пациентът е 42 годишен американец, чието име не се съобщава, болен от левкемия и носител на вируса на СПИН от 10 години.

Най-ефективният способ за лечение на левкемията е присаждането на костен мозък. В случая донорът е бил човек, генетично устойчив на HIV.

Берлинските лекари Геро Хютер и Томас Шнайдер са докладвали, че две години след операцията по присаждане на костен мозък, пациентът им не страда нито от левкемия, нито от СПИН. Клиничните тестове на кръвта, костния мозък и други тъкани показват, че пациентът е здрав. "Повече от 20 месеца след успешната операция изследванията за СПИН са отрицателни", твърдят лекарите.

Въпреки този резултат, нито лекуващите лекари, нито изследователите, които работят по лечението на HIV/AIDS не бързат да правят окончателни изводи. "Вирусът е много коварен и може да се върне", казва доктор Хютер.

Един от водещите специалисти по СПИН д-р Андрю Бадли от американската клиника Майо също смята, че трябва да се проведат допълнителни изследвания, за да е сигурно, че пациентът действително е оздравял. В списание Medical Hypotheses през 1999 година са публикувани резултатите от 32 подобни опита, извършени в периода между 1982 до 1996 година. В два от случаите вирусът на СПИН е изчезнал след подобна трансплантация на костен мозък от генетично защитен донор.

Така или иначе, резултатите, представени от екипа немски лекари, повишават интереса към генетичните методи за изучаване и борба със СПИН.

До този момент болестта остава смъртоносна и нелечима. Лекарите прилагат комбинация от различни препарати, които могат да подтиснат вируса. След подобно лечение в някои случаи тестовете не показват неговото наличие, но въпреки това той не изчезва напълно. Някои хора обаче по природа са резистентни към него- един от хиляда европейци и американци е носител на наследствена генна мутация, която не позволява на вируса на имунодефицита да се внедрява в клетките.

Става дума за генната мутация Delta 32 в случаите, когато тя е наследена и от двамата родители. Оказва се, че в дадения случай хематологът д-р Хютер, след като е прочел през 1996 година за ефекта след трансплантация от подобен донор, е изследвал от 100 подходящи за въпросния американец донори всички за наличието на тази мутация. В 61-ия поред в списъка донор тя е била налице и точно негов костен мозък е използван за операцията.

Преди трансплантацията пациентът е приемал силни лекарства и е бил подложен на лъчева терапия, за да бъдат унищожени неговите инфектирани клетки на костния мозък и да бъде обезсилена имунната му система- подобно лечение се оказва фатално за 20 до 30% от пациентите. Той е вземал също така познатия коктейл от лекарства за СПИН. Екипът на Хютер се е опасявал, че те могат да навредят на новите клетки от костния мозък след трансплантацията. Рискували са да намалят защитеността им с надеждата, че новите, мутирали клетки ще се преборят с вируса сами. Очевидно така е и станало.

Според Антъни Фоси, директор на Националния институт за алергии и инфекциозни заболявания в САЩ, процедурата е твърде скъпа и твърде опасна, за да стане рутинно лечение. Но той също казва, че резултатите могат да подтикнат изследователите към проучване на генна терапия за блокиране или подтискане на вируса.

Всяка година СПИН отнема живота на около 2 млн души в цял свят. Според медиците, броят на заразените с вируса е 33 млн души.