Американски учени установиха, че нормалната бактериална флора в стомаха играе важна роля за предпазването на човека от развитието на захарен диабет 1 тип (T1D). Зависимостта се дължи на сложно взаимодействие между имунната система и симбиотичната стомашна микрофлора, съобщава специализираното издание Nature.

Преди 10 години било забелязано, че при мишките, генетично предразположени към диабет 1 тип, заболяването се развива с по-голяма вероятност, ако животните са израстнали в изцяло стерилни условия.

Група специалисти под ръководството на Ли Вен (Li Wen) от Университета “Йейл” и д-р Александър Червонски (Alexander V. Chervonsky) се заела с детайлното изучаване на механизма на това явление, посочва Science Daily.

За целта, учените премахнали при предразположените към T1D мишки гена на белтъка MyD88, който е ключов регулатор на имунния отговор срещу симбиотичната микрофлора. 

Оказало се, че мишките, лишени от гена MyD88, не се разболяват от диабет. 

Въпреки това, при групата гризачи, отгледана при изцяло стерилни условия, болестта въпреки всичко се развила. При тези от тях, в които били внесени “коктейл” от нормални чревни бактерии, диабетът се появявал много по-рядко – само 34%, в сравнение с 80% при мишките без никаква бактериална флора.

На базата на тези резултатие, учените правят извода, че действието на MyD88 ограничава възможността на бактериите да предотвратят развитието на диабета.

Заключенията на учените се вписват в т. нар. “хигиенна теория” на микробиолозите, според която ако организмът се сблъсква с по-малко количество микроби, отколкото е предвидено от “еволюционния му опит”, съществува голяма вероятност имунната система да атакува собствените тъкани на организма, предизвиквайки автоимунни заболявания, като диабет 1 тип например.

Заключенията на американските изследователи косвено се потвърждават и от факта, че ръста на заболеваемост от T1D се отчита преди всичко в развитите държави по света, където контактът на хората с микробите е най-малък.