Кожата на 66-годишна американка придоби наситено сребрист цвят, който не може да бъде отстранен и с процедури за полирането й, след продължителната употреба на капки за нос, съдържащи колоидно сребро, съобщава Fox News.

Негативното дерматологично състояние е известно като “аргирия”, посочва един от световните експерти по въпроса, д-р Камила Падлевска (Dr. Kamila Padlewska), асистент по дерматорогия и венереология от Медицинския институт във Варшава, в специализирана публикация за заболяването, публикувана в eMedicine. Състоянието се характеризира с оцветяване от сребристо до сиво-черно на кожата и мембраните на лигавиците след продължителен контакт или прием на соли на среброто, което се дължи на натрупването на частици сребро под кожата.

Роузмари Джейкъбс (Rosemary Jacobs) от Ню Йорк започнала да приема капките за нос във връзка с лечение на алергия на 11-годишна възраст, след препоръка от познат лекар. След няколко години тя забелязала, че кожата й видимо е станала сребристо сива. Извършената биопсия показала, че в кожата й се е натрупало голямо количество колоидно сребро.

След появата на медицинската дермабразия, или процедури за шлифовка на кожата, Джейкъбс се подложила на серия от процедура, но така и не успяла да се избави от сребристия оттенък. В резултат на собствената си трагедия, жената отворила едноименен сайт, в който предупреждава хората за опасността от употребата на медикаменти, съдържащи сребро. 

В края на декември 2007 г. в медиите бе описан подобен случай на “аргирия” при 57-годишния американец Пол Карасън (Paul Karason), чиято кожа посиняла след приемането вътрешно и локално външно на колоидно сребро за лечението на дерматит.

Колоидното сребро нерядко се препоръчва в качеството на “универсално лечение” за различни видове болести. Според американското Управление за контрол над храните и лекарствата (FDA) обаче, колоидното сребро не само е неефективно като лекарство, но и може да предизвика сериозни странични ефекти у пациентите. Освен “аргирия”, продължителната му употреба може да предизвика увреждания на бъбреците, неврологични разстройства, нарушения в храносмилането, главоболие и хронична умора.