45-годишен пациент на Университетската болница в Париж, обявен за мъртъв, се събудил близо час и половина по-късно, когато пристигналият екип трансплантационни хирурзи се готвели да започнат изваждането на органите му, съобщава The Telegraph. Мъжът бил признат за мъртъв по всички медицински правила, след като опитите за реанимация след масиран инфаркт на миокарда завършили безуспешно.

Реаниматорите, опитващи се да го спасят обявили часа на смъртта и повикали трансплантационния екип, но очаквайки пристигането на хирурзите още час и половина извършвали непряк сърдечен масаж, за да поддържат жизнеспособността на органите му.

Когато транспантолозите започнали операцията, мъжът изведнъж започнал да диша, зениците започнали да реагират на светлина, а крайниците – на теста за болка.

След няколко седмици на борба с тежките усложнения след инфаркта, чудодейното завръщане на пациента към живота било завършено и той вече ходи и разговаря.

Необичайният случай предизвика нова вълна дебати около етическите аспекти на използването на донорски органи и моралния въпрос, кога лекарите трябва да обявят пациента за мъртъв. През миналата година Франция прие закон за контролирано донорство при спиране на сърцето (NHBOD), което предвижда изваждане на органите след окончателното обявяване на сърцето за нефункциониращо, без потвърждение на мозъчна смърт.

Според ръководителя на Управлението за органна трансплантация на Биомедицинската агенция на Франция, проф. Ален Тенейон (Alain Tenaillon), във всички учебници по медицина е отбелязано, че ако сърдечният масаж е неефективен в продължение на 30 минути след спирането му, настъпва и мозъчна смърт. Обаче, както в случая, съществуват и изключения, които не позволяват създаването на точни правила за поведение при подобна ситуация.

Към момента във Франция действа правилник, според който всеки френски гражданин се смята за потенциален донор на органи след смъртта си, освен в случаите на възражения от страна на близките му или деклариран отказ от донорство от него самия.