Учени от Университета “МакГил” (McGill University) в Монреал откриха разлика в мозъка на самоубийците на генетично ниво. Различията били открити при изследвания на специфичния генетически материал – рибозомната РНК (р-РНК, rRNA) в мозъка на две групи мъже – самоубийци, жертви на насилие в детството, и загинали при нещастни случаи без история за детско насилие, съобщава Live Science, цитирайки специализираното издание PLoS ONE.

Учените изследвали гените на р-РНК, която отговаря за синтеза на белтъци в мозъка. Той от своя страна обуславя успешното протичане на множество мисловни процеси като обучението, паметта, както и възникването на нови връзки между мозъчните клетки.

Въпреки че генетичната последователност на рибозомната РНК била идентична и при двете групи мъже, в хипокампуса на самоубийците – мозъчната зона, контролираща реакцията на организма при стрес, било открито завишено количество от т. нар. “епигенни маркери”, които при активизиране блокират действието на съответните гени и спират синтеза на белтъци. Според учените, свръхсъдържанието на “епигенни маркери” прави потенциалните самоубийци по-податливи и по-трудно приспособими към стресови ситуации.

“Синтезът на белтъци е необходим за нормалното протичане на множество мозъчни функции и дори малки разлики в нивата им в период на физически или душевен дистрес може да засегне тези връзки в мозъка, които обикновено ни предпазват от склонност към самоубийство”, посочва един от авторите на изследването от Университета “МакГил”, специалистът по епигенетика Моше Шиф (Moshe Szyf).

Докато гените остават непроменени, с изключение на някои извънредни обстоятелства, през целия човешки живот, епигенните маркери се влияят от условията на заобикалящата ни среда, особено в детска възраст. Специалистите не изключват химическата реакция, породена от усещането за болка или силната негативна емоция при травматични събития да е променила количеството на молекурлите-маркери в мозъка на самоубийците.

Исторически честотата на самоубийствата е най-голяма сред възрастните хора, но от края на XX век се забелязва тенденция за рязък скок на самоубийствата във възрастовата група на младежите от 15 до 24 години, при които евнтуалната склонност от самоубийство може да се провокира от риска от безработица и липсата на собствено семейство.

Самоубийствата се провокират и от психологически заболявания, преди всичко от депресивните разстройства. На повишен риск от самоубийства са изложени страдащите от маниакално-депресивна психоза, характеризираща се с резки спадове в настроенията; тревожните разстройства (в т. ч. паническото разстройство и посттравматичния стрес) и шизофренията. За сериозни рискови фактори за склонност към самоубийство се смятат и алкохолизма и наркоманията.

Като основна причина за самоубийствата специалистите посочват натрапчивото чувство за безнадежност, неспособността да се открие изход от трудна ситуация, състоянието на остра тревожност и мисълта за смъртта като единствен изход и спасение от душевното страдание. Омразата към собствената личност, чувството за вина и загубата на вкуса към живота могат да задълбочат допълнително склонността към самоубийство.