Международен екип от здравни експерти, биолози и епидемиолози отчете рязък скок в броя на смъртоносните епидемии и опасните вирусни заболявания по света. За последните 50 години огнищата на смъртоносни заболявания на планетата са се увеличили 4 пъти, като причина за около 60% от новите епидемии са станали вируси, прехвърлили се от животните, и най-вече представителите на дивата фауна, върху човека, се съобщава на сайта на Колумбийския университет в Ню Йорк. Резултатите от изследването, чиято цел било създаването на “карта” на рисковите райони за появата на нови опасни за човека заболявания, са публикувани в последния брой от 21 февруари на специализираното списание Nature.

В хода на проучването си, специалистите от Колумбийския университет и научната организация Center for International Earth Science Information Network (CIESIN) анализирали разпространението на 335 болести, появили се в периода от 1940 до 2004 г., като го съпоставили с демографските карти за гъстотата на населението, промените в популацията, географската ширина, количеството валежи в отделните региони и богатството на биоразнообразието на дивата природа.  

Сравнението за отделните десетилетия показало рязък скок на смъртоносните епидемии от 25 през 40-те, до 98 през 90-те, като се мине през “пика” от 103 огнища на опесни инфекциозни заболявания по света през 80-те.

Учените посочват, че епидемиите не правят разлика в разделението на страните на бедни и богати, но докато в бедните държави от Третия свят е най-голям риска от появата на нови инфекции, то в развитите държави най-голяма опасност представляват патогенните вируси, устойчиви към антибиотици и новите заболявания, появили се в резултата на консумацията на химически обработени хранителни продукти.

Изследователите отбелязват и ускореното разпространение на “старите вируси” в нови региони. Като пример те посочват пандемията от HIV/AIDS, започнала от контакта между човек и шимпанзе в Африка и довела до заразяването на 65 млн. души. Ликвидирането на неотдавнашната епидемия от атипична пневмония SARS, предизвикана от китайските прилепи, пък е струвало на международните служби за здравеопазване близо $ 100 млрд.

Като “горещи точки” за появата на нови огнища на инфекциозни заболявания се посочват държавите в Африка южно от пустинята Сахара, Индия и Китай, като опасност от избухването на епидемии на заболявания с по-ниска вирулентност има в отделни точки на Европа, Северна и Южна Америка.

Според еволюционният биолог Кейт Джоунс (Kate E. Jones) от Зоологическото общество в Лондон (Zoological Society of London), която е водещ автор на изследването, разпространението на епидемиите е свързано преди всичко с увеличаването на населението на Земята и навлизането на хората във все по-стесняващите се ареали с високо биоразнообразие сред дивата природа, както и несъвършените механизми за защита на човешкия организъм от болестотворните бактерии. Като една от превантивните мерки за избягването на появата на нови смъртоносни инфекции, тя препоръчва кожнсервацията и спирането на човешкия достъп до районите с високо биоразнообразие.

Около 20% от новите епидемии се дължат на разпространението на устойчиви към широк спектър лекарства патогени като устойчивата на антибиотици туберкулоза и смъртоносни щамове на обикновената бактерия Escherichia coli, посочва биологът-специалист по инфекциозните заболявания Питър Дасчак (Peter Daszak) от Консорциума за консервационна медицина към ораганизацията Wildlife Trust, участвал в изследването.