Пътуването в космоса може да направи болестотворните бактерии няколко пъти по-опасни за живота издравето на хората, установиха американски учени от Щатския университет на Аризона, съобщава France Presse. През септември 2006 г. екип микробиолози от университета изпратили в космоса епруветки с бактерии, предизвикващи салмонела. След проведените обратно на Земята опити било установено, че “космическата” зараза е станала 3 пъти по опасна от земния си вариант.

В пропътувалите милиони километри в орбита салмонелни проби били открити промени в структурата на някои гени, се посочва в заключенията на изследването, публикувано в специализираното издание Proceedings of the National Academy of Sciences. Учените не могат да посочат точния механизъм на мутацията, но смятат, че ключова роля при промените е изиграл регулаторния протеин Hfq, който вероятно е отговорен за нарастналата вирулентност на бактериите, след космическия полет.

Опитите с мишки, хранене със заразена храна, показали, че “вероятността да предизвикат заболяване при космическите бактерии е 3 пъти по-голяма в сравнени с контролния салмонелен щам на Земята”, се посочва в доклада на водещите автори на изследването, професорите Джеймс Уилсън (James Wilson) и Черил Никерсън (Cheryl Nickerson). 

За 3 седмици, 40% от мишките, хранени със земната салмонела, били все още живи, докато от тези, които приемали бактериите от космоса, оцелели само 10%. При това авторите изяснили, че за да загинат едно и също количество мишки, е необходима само 1/3 от “кщосмическите” микроби, в сравнение с оригиналните салмонелни бактерии.

Изследователите ще продължат изследванията върху въздействието на космоса върху болестотворните бактерии след подновяването на полетите на американските совалки през 2008 г.

Салмонелата и другите подобни бактериални патогени са основни причинители на хранителните и инфекциозните заболявания, които предизвикват епидемии основно в бедните, развиващи се държави. Срещу салмонелата няма открита ваксина, а щамовете на заболяването развиват все по-голяма резистентност към антибиотичното лечение.