Всичко започва с непроизволно потрепване в ъгълчетата на устата, после идва една дълбоко вдишване и също толкова дълбоко издишване. Често процесът се съпровожда от удовлетворителен стон. В медицината това се нарича "рефлекс, свързан с дейността на стволовата област на мозъка". Простосмъртните го наричат прозявка.

Повечето гръбначни животни се прозяват, но само хората, шимпанзетата и още някой друг вид маймуни са способни да подражават на чуждата прозявка. Когато виждат, че някой се прозява, всички околни също започват да се прозяват.

Въпросът защо прозявката е заразителна е приковавал вниманието на най-светлите умове на науката. Едва сега обаче ново изследване на тази тема налага предположението, че това явление е свързано с емпатията. Ние се прозяваме, както правят другите, защото изпитваме нужда да споделим емоциите на останалите хора.

Атсуси Сенгу от колежа Бирбек в рамките на Лондонския университет и японските му колеги са проверявали реакцията на прозявка при здрави деца и при деца-аутисти. Установили са, че аутистите не реагират на чуждата прозявка.

Аутизмът е нарушение на развитието на мозъка, при което децата не са в състояние да създават нормални емоционални връзки с околните. Някои специалисти предполагат, че причината е в тяхната неспособност да възприемат емоционалното състояние на другите.

Именно откритието, че децата-аутисти не реагират на чуждата прозявка - макар и самите те да се прозяват като всички останали деца- позволява да се предположи, че именно емпатията превръща прозявката в епидемия.

Както съобщават учените в своя доклад, публикуван в сп. Biology Letters, способността на децата- аутисти да подражават на прозявката е много слаба и има пряка връзка с факта, че тези деца много трудно могат да усетят чуждите емоции.

Почти всички гръбначни, като се започне от рибите и се свърши с кучетата и котките, се прозяват- това е наследен в хода на еволюцията древен рефлекс.

Някои учени развиват тезата, че прозявката дава възможност да се достави на мозъка допълнителен кислород. По този начин тя служи да се поддържа определено ниво бдителност в напрегнати моменти. Това обяснява, например, защо хората се прозяват в очакване на някакво вълнуващо събитие. Прозявката често напада спортисти пред състезания или студенти пред изпит.

Това обаче не обяснява защо прозявката е заразителна. Според една от теориите, обяснението е в дълбоката древност, когато хората, също като шимпанзетата, са живели на стада и за тях е било важно да лягат да спят едновременно. С една дума прозявката е била сигнал за лягане.

Последното изследване обаче набляга на склонността на хората към емпатия като причина за подражанието. Хората в различна степен са способни да си представят какво мисли или чувства другият човек. Това е и основата на емпатията. Децата-аутисти нямат тази способност и затова не се заразяват от прозявката на човека до тях...

А вие колко пъти се прозинахте, докато прочетете този материал ? :)