Френски лекари, които направили компютърна и магнитно-резонансна томография на 44 годишен пациент, открили, че голяма част от черепната му кухина всъщност е заета от пълни с течности мехури, а самият мозък се е е превърнал в тясна ивица.

Пациентът се обърнал към лекарите, след като започнал да слабее и левият му крак отказвал да го слуша. До този момент той е водил абсолютно нормален живот, работил на държавна служба, имал семейство и две деца. Неговият коефициент на интелигентност бил 75, по-нисък от средния, който е 100, но никой не го считал за умствено изостанал.

Когато проучили миналото на пациента, лекарите открили, че още като дете той е страдал от хидроцефалия - водна болест на главния мозък. Бил му е имплантиран външен дренаж. Когато станал на 14 обаче, дренажът, кой знае защо бил свален. Междувременно ликворът продължил да се събира в страничните мехурчета, постепенно стеснявайки и отакзвайки натиск върху мозъка.

Лекарите били удивени колко дълго време човек може спокойно да живее с диагноза, практически несъвместима с живота. Обикновено воднянката води до повишаване на вътречерепното налягане, което уврежда капилярите на мозъка, нарушава кръвообращението и води до постепенна атрофия на нервните тъкани, а оттам и като следствие - до нарушение на зрителните и двигателните функции.

Медиците предполагат, че понеже процесът на разширяване на мехурчетата в мозъка на този пациент е траял достатъчно дълго, може би няколко десетки години, то функциите от повредените мозъчни области са били поети от други участъци.