Създаване на обществена банка за стволови клетки от пъпна връв предвижда националната програма за трансплантации на стволови клетки, съобщи вчера проф. Елисавета Наумова, национален консултант по клинична имунология. Даряването на клетки ще е доброволно.
Дейността ще се контролира от здравното министерство, а банката ще се акредитира към подобни международни организации, което ще позволи да се търсят стволови клетки за български пациенти в чуждите банки.

С трансплантация на стволови клетки се лекуват ракови болести на кръвта - лимфоми и левкемии, също и хематологични болести като теласемия. В процес на изучаване е и лечебното им въздействие при инсулинозависим диабет, болестта на Паркинсон, болестта на Алцхаймер и при сърдечни и съдови заболявания.

В момента у нас има само частни банки за пъпна връв. Там родителите съхраняват срещу солидни суми клетки на децата си, които ще се ползват за евентуалното им лечение.

Освен пъпната връв, източник на костен мозък са и стволовите клетки от периферната кръв и самият костен мозък. Цел на програмата за развитие на трансплантациите е и създаването на мрежа с около 5000 доброволци, донори на костен мозък.

 "Освен с кампании и пари на децата, които се нуждаят от тези операции, може да се помогне и с даряване на костен мозък", обясни проф. Наумова. Регистърът на доброволците също ще е част от международните банки за костен мозък.

В момента у нас има 120 донори доброволци. Въпреки че и в момента България има право да търси дарители и в международните банки, в които има 10 млн. донори, костен мозък се намира само за три четвърти от всички нуждаещи се заради генетичното разнообразие на етносите, представени в международния регистър. Затова се налага у нас донорите да са повече и да се търсят не само дарители на костен мозък, но и на клетки от пъпна връв.

Тепърва здравното министерство ще плаща до 40 000 лв. за имунологични изследвания за откриване на съвместим донор за трансплантация на стволови клетки. Досега у нас са направени 156 костномозъчни трансплантации.

МЗ увеличава парите, които ще плаща за трансплантации, съобщи министър Радослав Гайдарски. Досега за присаждане на черен дроб ведомството осигуряваше 41 000 лв., тепърва сумата ще е 50 000 лв. Сърдечната трансплантация поскъпва с 5000 лв. и вече на болниците ще се превеждат 40 000 лв. За бъбрек от трупен донор ще се плащат 15 000 лв. - с 4000 лв. повече от м.г. 750 души у нас чакат за бъбречна трансплантация, 60 - за сърдечна, и 45 - за чернодробна.

Проблемът с трансплантациите, които са рутинни в някои страни, до 2005 г. беше занемарен у нас, каза проф. д-р Радослав Гайдарски на пресконференцията, посветена на развитието и усъвършенстването на националната система за трансплантации през 2007 г.

Министърът съобщи, че от началото на годината са приети и обнародвани в "Държавен вестник" 8 наредби по Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Предстои да бъде обнародвана и наредба за условията, реда и размера на финансиране на дейности на националната система за трансплантация от МЗ.

Никой не може да даде предварително исканите пари за трансплантации, защото първо трябва да се изчислят и тогава да се финансират влаганият труд и средства, подчерта проф. Гайдарски. Според него не бива да се спекулира с присаждането на стволови клетки, защото манипулацията е подходяща само за определени заболявания и не може да си мислим, че благодарение на тях ще порасне ампутираният крак, например.

Оттук нататък, благодарение на реда, който ще се въведе с националната програма, ще има строг контрол на дейността и болниците ще бъдат лишени от възможността да си правят имиджови трансплантации. Необходимо е лицензиране, акредитация и чак тогава - разрешение за извършване на тези операции.

Изпълнителен директор на Агенцията по трансплантация проф. Христо Куманов сърдечно благодари на всички, които в тежък момент на загуба на близък, решават да дарят органите му, за да продължи друг човешки живот. Според него в хирургията няма рутинни операции, а трансплантационната дейност се реализира на най-високо ниво. В момента 750 души в страната чакат трансплантация на бъбрек, повече от 60 - на сърце и 45 - за черен дроб, съобщи проф. Куманов. Той смята, че би било успех, ако до 2-3 години достигнем 25% от темповете на Испания и имаме 50-70 бъбречни трансплантации годишно. За сравнение, в САЩ се извършват над 700 000 трансплантации.

Проф. Митко Цветков, национален консултант по трансплантология, съобщи, че до момента у нас са извършени 8 бъбречни трасплантации от трупни и 4 от живи донори. Близо 1% от нуждаещите се трансплантират в чужбина (най-често в Пакистан). Но от 26 март досега след подобни интервенции в Александровска болница са постъпили четирима пациенти в крайно тежко състояние, които са приети директно от аерогарата. Единият от тях вече е изписан, но останалите имат белодробно усложнение след трансплантациите в чужбина.

Проф. Цветков прогнозира, че за 2007 г. у нас ще бъдат извършени около 60 бъбречни трансплантации.

През 1985 г. у нас бе създаден първият регистър на реципиенти за трансплантация на бъбреци, който сега наброява повече от 3000 души, съобщи проф. Елисавета Куманова, национален консултант по клинична имунология. Според нея трябва да се набавят 4-5 хил. доброволци, които ще осигурят най-висок шанс за трансплантация на стволови клетки от костен мозък, периферна кръв и пъпна връв.