Използването на медикамент, който редуцира наднорменото тегло в комбинация с лекарства за контрол на високото кръвно налягане води до по-добър контрол върху хипертонията. Това стана ясно от първото по рода си проучване “Хипертония - затлъстяване – сибутрамин”  (HOS Study), изследващо принципите на поведение при хипертоници със затлъстяване.  Изследването беше оповестено от кардиолога д-р Борислав Георгиев в рамките на училище “Кардиология 2007”. Събитието, което е сред най-големите форуми на кардиологичното общество се организира със съдействието на фирма Abbott.

Според изследването, мастната тъкан е най-големият ендокринен орган, който играе важна роля при редица метаболитни процеси. Учените са установили, че мастните клетки отделят хормони, наречени адипоцитокини. Те се произвеждат в по-големи количества при пациентите, страдащи от затлъстяване, и имат съществена роля в евентуалното последващо развитие на хипертония и диабет.

Данните от изследването сочат, че при наднормено тегло се наблюдава намалено производство на хормона адипонектин, който предпазва клетките на съдовете и намалява риска от развитие на атеросклероза. Високите нива на този хормон предпазват хората от сърдечносъдови увреждания и инфаркт на миокарда. Колкото е по-ниско обаче неговото количество, толкова е по-голям рискът от висок холестерол и развитие на диабет. Най-застрашени са пациентите, чиито нива на този хормон са под 5.5. Според данните от HOS изследването, жените произвеждат по-ниски количества от този хормон и затова по-често страдат от наднормено тегло.

“През втората половина на 20-ти век се наблюдава значителна промяна в модела на заболеваемостта в световен мащаб”, отбеляза в лекцията си д-р Донка Байкова, която също взе участие в училище “Кардиология 2007”. Вече е налице епидемия от неинфекциозни заболявания в т.ч. сърдечносъдови болести (коронарна болест на сърцето, хипертонична болест, мозъчен инсулт), ракови заболявания, диабет, затлъстяване, остеопороза и др. Според Световната здравна организация, 60% от смъртността в световен мащаб се дължи на неинфекциозните заболявания. СЗО прогнозира, че до 2020 г. този процент ще нарасне до 73.

В България 65% от общата смъртност се дължи на сърдечносъдовите заболявания.

Нездравословното хранене, липсата на физическа активност и тютюнопушенето са основни фактори за развитие на ХНИЗ (хронични неинфекциозни заболявания).

“Пряка връзка има между затлъстяването, хипертонията и мозъчния инсулт, особено що се отнася до млади хора с тегло над 30% от нормата”, отбеляза още д-р Байкова.

Затлъстяването е обратим фактор, който може да бъде повлиян благоприятно от храненето. В медицинската практика се прилага комплексният подход за лечение на затлъстяването, включващ промяна в начина на живот с няколко основни елементи: диетични режими, двигателна активност, промяна в хранителните навици и медикаментозна терапия.