Той е известен сред приятелите си просто като Митя. Барабанист е на група FLEX и е на 26 години. Женен е, има син Давид, за който споделя, че ще се радва ако един ден стане футболист. Завършил е инженерна физика, в момента се занимава с предпечатна подготовка. Митя свири от 10 години на барабани. Преди сформирането на FLEX е преминал през групите “Астерикс” и “Второто Национално Ништо”.

      - Кога се създаде група FLEX? Какви са нейните амбиции?

     - Групата съществува от четири години. Свирим предимно в клубове, имаме и много участия на фестивали и открити сцени. Принципно изпълняваме кавъри на Аланис Морисет, Анук, “Гуано Ейпс”, “Република”, Пи Джей Харви. Наред с това в последно време сме се посветили на авторските си търсения. В момента подготвяме демо записи в домашни условия на наши парчета, изготвяйки “семпли” за тях на компютър. Демото става като най-напред изсвирваме и записваме китарите, басите и вокалите, след което те се смесват и наслагват едни върху други. Ударните изцяло ще бъдат направени на компютъра, в домашни условия озвучаването им е изключително трудно. Музиката за барабаните пиша аз, задавам я на компютъра и той я възпроизвежда посредством специална програма. Работата по песните е много. В творческите си планове предвиждаме и изготвянето на бъдещ албум.

     - Какъв точно стил свирите?

     - Разбира се, че сме рок група. Стилът ни е авторски, не мога да го класифицирам с някакво точно наименование. Правим неща, които са мелодични, емоционални и приятни за слушане. Свирим модерен рок, не класическите DEEP PURPLE, DIO или BLACK SABBATH, чиито кавъри правят повечето банди. Лично аз много харесвам прогресив-рока - основателите RUSH, YES, както и по-новите CONCEPTION, QUEENSRYCE. Най-голямото име в този музикален стил в момента са DREAM THEATER, които успяха да популяризират прогресив-рока. Иначе всеки в групата ни харесва и стилове, музиканти и изпълнители, свързани с нашите общи музикални интереси.

     - Кои са членовете на група FLEX?

     - Барабанистът съм аз, Драго свири на китара, Пламен е нашият басист, а певицата ни се казва Мери. Всички се познаваме от доста време, още дълго преди да сформираме групата. От създаването на бандата до днес, съставът и е непроменен. Всеки има и предишни участия в други групи, само за Мери FLEX представлява своеобразен дебют. Но през тези четири години тя успя да натрупа голям опит и сме наистина доволни от нея.

     - Кои български и чужди групи харесваш?

      - Сега съм на вълна “Гравити Ко”. Много любима българска група ми е и “Бейби Фейс Клан”. От чуждите групи, които идваха в България, съм ходил на MONSTER MAGNET и METALLICA в Пловдив, а в София на MOTORHEAD и SUICIDAL TENDENCIES. Концертът на SUICIDAL беше страхотен, може би най-добрият, който съм гледал някога. Много съжалявам, че не можах да отида на SLAYER през миналата година.

В момента група FLEX правят демо записи на свои авторски парчета

     - Според теб има ли музикална култура българинът?

     - Ако си говорим за рок концерт, хората, отишли да видят любимата си група, естествено са подвластни на силни емоции. Да вземем например световноизвестни групи като METALLICA или MOTORHEAD. Нормално е според мен всяка българска група, която свири преди тях, да бъде освиркана. Ето защо смятам, че е грешка български групи да излизат да подгряват големи имена от световната сцена. Това е лично мое твърдение и не желая да ангажирам никого с него. Но, разбира се, винаги има и прецеденти. Спомням си, че бях на концерт на “KILLERS”, групата на Пол Ди Ано ( първият вокал на IRON MAIDEN ). Преди тях свири българската група “Пиромания” и звучеше много по-добре. Не мога да кажа, че KILLERS са кой знае колко известна група и затова и българите успешно се конкурираха с нея.

     - Смяташ ли, че в една група е необходимо да има лидер?

     - Според мен идеалният вариант е когато всички са равни. Трудът на всеки взет поотделно е достатъчно важен за групата като цяло. Ако има лидер, то някак си на него се прехвърля цялата отговорност. В група FLEX аз съм с най-голям стаж, т. е. свиря най-отдавна и повечето ангажименти ги уреждам аз. Но смятам, че лидерството не е особено полезно за развитието на даден колектив от музиканти.

     - Коя е силата и коя е слабостта на рока?

     - За мен силата на рока е в самия купон. Рок музиката и посланията, които съдържа в себе си, освобождават. А когато човек се чувства свободен, той може да изрази всичко онова, което чувства отвътре. Смятам, че това може да се каже и за останалите музикални стилове, смисълът на самата музика е такъв, но при рока като че желанието да бъдеш свободен някак си изпъква сред всичко останало. А в какво се съдържа неговата слабост? Може би в това, че не всеки успява да оцени достатъчно опитите на млади музиканти да правят нещо ново и интересно, като се опитват да разчупят вече наложили се рамки и схеми в рока.

     - В тази връзка, какво е твоето отношение към стилове като хип-хоп, чалга, техно?

     - Не съм фен на чалгата, нито на хип-хопа. Обаче погледнато от професионална гледна точка хората си вадят хляба. В момента няма съмнение, че хип-хопът е №1 в България. Но това си е култура на издателя, всичко е свързано с пазара. След хип-хопа не се знае какво друго ще лансират, да се надяваме, че ще е рокът. Музикалната индустрия може да се манипулира по много начини, а и в страната на чудесата България бизнес се прави от всичко. Понякога, честно да си призная, самият аз започвам да се чудя къде остава музиката.

     - Къде се свири по-добре - на открита сцена или в клуб?

     - Не мисля, че някой музикант би предпочел да свири на открита сцена пред клуб или обратното. Какво като свириш на открито, ако виждаш, че има 20 човека, минаващи случайно покрай площада, които само обръщат глава, за да те видят. Или например свириш в клуб - пред теб са няколко човека, седят на три маси, пият и си викат ”Наздраве!”, без да ти обръщат внимание. За мен тръпката идва по-скоро от отношението на публиката към теб, а не от това, къде изнасяш участие. Бих свирил и в ъгъла на някоя тясна стая, стига да виждам, че пред мен има хора, на които това им харесва.

     - Според теб има ли шанс българският рок да се наложи в чужбина?

     - Знам, че не звучи особено оптимистично, но смятам, че в големите западни страни нямаме какво ново да покажем в класическия рок. Едва ли и посредством него българска група ще успее да пробие навън. Смятам, че българските музиканти могат да направят впечатление с музика, която да е смесица от много различни стилове - рок, електроника, етноси. Това е и насоката в която работим с група FLEX. За мен това е една все още неизследвана територия, в която групи тепърва предстои да се доказват.