- Г-н Дончев, знаем, че понякога на протоколни срещи освен строго официалните разговори се провеждат и някои не чак толкова формални. Имаше ли такива при срещата ви с руския президент?

     - Срещата с Путин започна след разговорите му с президента и министър-председателя. В началото основни бяха неговото изказване и това на председателя на Народното събрание. Практически това беше среща между представители на изпълнителната власт на една велика сила и ръководителите на българския парламент, т.е. на различни видове власти. Следователно от формална гледна точка на тази среща не би следвало да се обсъждат много конкретни неща, тъй като не би могло да се вземат решения. По стечение на обстоятелствата обаче наистина убягна от журналистическото внимание едно извънредно изказване на Путин, което той направи неофициално след края на срещата. То бе предизвикано съвсем даилогично в хода на изказванията на представителите на парламентарните групи и по-конкретно във връзка с коментара на Димитър Абаджиев от ПГ на ОДС. Ставаше въпрос за отношенията Русия – България по повод твърдата защита на Евроатлантичеките приоритети на нашата страна, въздигнати като основен национален интерес. Интересното в случая беше, че според руския президент само по себе си приемането на България в пакта не представлява реална заплаха, нито реално накърняване на интересите на Русия. Путин смята, че това е вътрешен въпрос за България, която като една малка държава трябва да търси защита на своите национални интереси чрез включването й в такива важни политически военни съюзи, които да осигуряват нейната сигурност. Примерът, върху който Путин постави акцент, за да подкрепи мнението си, бе, че така или иначе ракетите на американските подводници от Баренцово море стигат до руската столица за 6 минтути, без значение до кои граници е стигнало разширяването на НАТО.

   - Това становище на руския президент наистина хвърля различна светлина върху официалните мнения, изказвани до момента от много руски дипломати. Г-н Дончев, дали само това Путин си позволи да каже пред Вас?

     - Чухме и позицията му относно мръсните пари, съмнителните капитали, сивата икономика, борбата срещу престъпността вътре в самата Русия в аналогия с подобната обстановка у нас. Путин изрази недоумението си, как така една от двете български фирми, доставящи руска газ в България, е с регистрация в Лихтенщайн.

   - Според някои коментари посещението на Путин е реакция на срещата между българският премиер Симеон Сакскобурготски и президента на САЩ Джордж Буш. Доколко са уместни и правдоподобни такива твърдения?

     - Подобни коментари могат да бъдат само спекулативни, тъй като посещението на президента Путин в България беше окончателно договорено половин година преди реализирането му. Както знаем, посещението на министър-председателя беше по съвсем скорошна покана от страна на Буш и то беше във връзка с актуалните международни събития.

   - Не мога да не ви попитам за евентуално проведени разговори с неофициален характер относно позицията на България за събитията в Ирак?

     - Не съм информиран и не ми е известно да са провеждани подобни разговори особено в контекста на решението на Народното събрание от 7-ми февруари тази година.

   - Как мислите, че ще продължат да се развиват контактите ни с Русия в бъдеще?

     - Мога да отговоря със сигурност само по отношение на посещенията, защото конкретните резултати са предмет на бъдещи договорености. При предишното посещение на нашия президент в Москва се осъществи среща директно между него и руския му колега. Аз, като ръководител на парламентарната част от делегацията, имах среща с Генадий Селезньов, председателя на руската Дума. Срещнах и Сергей Миронов – шефа на Съвета на федерацията. Сега е ясно на всички с кого и как се срещна Путин. През април предстои посещение на председателя на народното събрание Огнян Герджиков, в Москва по покана на Генадий Селезньов и Сергей Миронов, при което отново аз ще ръководя парламентарната делегация от страна на групата за приятелство с Руската Дума.