Факти, Анализи, Коментари
   14 Юни 2021
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Група “Anadem”: “Музиката не е състезание, тя е изкуство!”
Десислава Бакърджиева - 15 Юни 2005

     Група “Anadem”е създадена преди около четири години, но в сегашния си състав е от две години и половина. Преди това е с друг вокал и прави съвсем различна музика. Членовете на групата са: Павел Янчев (барабани), Георги Ковачев (бас китара), Симеон Стоилов (китара) и Даниела Гейл (вокали).
     Барабанистът Павел е архитект по професия, в момента е в Москва, но трябва да се върне скоро. Той държи “Anadem” винаги в релси, контролира бандата във всяко отношение и я насочва в правилната посока. Басистът Георги е непукист, не се трогва от каквото и да е. Симеон, организира повечето неща, а Даниела е лицето на групата. Симеон е мозъкът, Даниела е сърцето, Георги е душата, а Павел е двигателната система.



Група “Anadem”: “Във всеки стил музика си имам по някой лидер!”
     - Защо “Anadem”, какво значи това и с какво искате да го свързват хората, когато го чуят?

     Симеон: Всеки може да го свързва, с каквото иска, но най-добре да го свързват с нас. По принцип “Anadem” избрахме за име, защото звучеше добре, а и има хубаво значение. По късно се оказа, че има грешка в значението и не означава точно това, което сме видели в речника, но решихме така да остане. “Anadem” в превод от латински означава “венец” и е поетична дума.

     - Какъв е стилът ви?

     Симеон: Трудно е да се определи, защото и четиримата сме много различни натури. Когато в една група се обединят хора, които слушат от хип хоп, джаз, фънк и пънк до хардкор и метъл, тогава не е ясно каква точно музика ще се получи. Надяваме се стилът да е някакъв уникален, но общо взето е алтернативен рок, а от време на време в него избиват фънк и реге мотиви.

     - Колко авторски песни имате и как се ражда една ваша песен?

     Симеон: Имаме 10 авторски песни, но изчистени са 7-8, останалите са в процес на разработка. Музиката я пиша аз, текстовете са на Даниела, а най-важното е, че аранжиментът е общ, всеки гледа да вложи нещо от себе си, за да се получи песента по възможно най-добрия начин.
     Даниела: Симеон започва нещо, има някаква мелодия неоформена и по време на репетиции ми идват някакви идеи, които по-късно развивам. Пиша за нещата, които ми се случват всеки ден, малко егоистично, защото повечето текстове са лични. В някои песни става въпрос за расизъм, доста песни има и за любов.

     - Даниела, пишеш за расизъм? Често ли се сблъскваш с него в България? По различен начин ли приемат групата заради цвета на кожата ти?

     Даниела: Може да се каже, че съм имала неприятни преживявания. Определено има расизъм в България. По-лошото е, че хората много често не могат да те приемат като нормален човек. На мен не ми пречи това, че някои може да ме мрази, а това, че не те приемат на сериозно, като равен. Хубавото е, че досега по време на концерти не е имало някакви сериозни инциденти, нищо повече от подвикване или някакво лошо изказване от някой от публиката.


Чаровната Даниела Гейл е вокалистка на групата.
     - Къде свирите напоследък? Някакво интересно участие?

     Симеон: В Берковица беше доста интересно. По принцип “Три Уши” е мястото, където се чувстваме много готино, защото там имаме възможност да свирим музиката, която искаме, без да ни налагат някакви други неща. Вече от една година почти всеки месец сме свирили там. Имаме участия и на други места, но общо взето в София се не повече от 2-3 местата, където можеш да свириш авторска музика на английски език. Има много собственици, които са доста придирчиви и имат определени разбирания за това какво трябва да прави дадена група в клуба им.

     - Това значи ли, че не свирите кавъри?

     Даниела: Свирим кавъри, но тези, които ни харесват на нас и които смятаме, че допълват нещата в нашата музика и са ни повлияли по някакъв начин. Не свирим някакви кавъри, само защото някаква песен се харесва много и всички ще започнат да подскачат.

     - Имате ли намерение да издадете албум?

     Симеон: Песни за албум имаме, но един албум трябва да бъде завършен продукт, а не да сложиш в него просто това, което си направил. Трябва да направим поне още няколко песни, за да можем да синтезираме нещата. Песните, които свирим, са създадени през различни периоди, а песните в един албум трябва да се обединяват под някакъв знаменател.

     - Бихте ли свирили за дадена партия в предизборната кампания?

     Симеон: Въпрос на личен избор е да си позволиш да изпееш песните си и да ги промениш по такъв начин, че да обслужват нечия идея и да спечелиш пари от това. Досега не сме го правили.

     - Коя е музикалната личност на ХХ-ти век за вас?

     Симеон: За мен е Стинг. Той е гений. Запленява ме талантът му да композира песни, без да търси сложността на изпълнението и като басист, и като композитор, и като певец. Имаше един много добър цитат, че “музиката не е състезание, тя е изкуство”. Затова и ние не се стараем да покажем технически колко добри музиканти сме, а че имаме цялостно отношение и идея. В България много изпълнители залагат на други неща.
     Даниела: За мен това е много труден въпрос. Във всеки стил музика си имам по някой лидер и музикална личност на XX-ти век. За мен гений е Джон Ленън. Харесвам текстовете, които той написа.


“Малко са хората, които имат достъп до една по-модерна вълна от групи!”
     - Как виждате музикалните инструменти в бъдещето на фона на непрекъснато развиващите се нови технологии?

     Симеон: Цялата музика има периоди. Електронната музика беше страшно популярна в края на миналия век и малко по малко нещата се нормализираха. Нещата имат една периодичност. Компютрите са нещо много хубаво и имат много широка употреба, но без живи инструменти просто няма същата емоция. Дори чистите несъвършенства, като разминавания в тактовете между инструментите, помагат нещата да са по-истински.

     - Жив ли е българският рок?

     Даниела: Българският рок е много странно нещо. Не е сигурно дали в някои форми трябва изобщо да бъде жив. Да се надяваме, че еволюира. Хубавото е в момента, че има много млади групи, които са страшно добри и има някакъв клубен живот, но лошото е, че е в София и то на малко места. Малко са хората, които имат достъп до една по-модерна вълна от групи.

     - Опишете музиката си с три думи.

     Даниела: Нещо специално, леко странно и екзотично.

     - Влизането на България в ЕС ще се отрази ли по някакъв начин на музикантите?

     Даниела: Надяваме се нещата да се подобрят. Повечето музиканти “мрънкат” за всичко, а е нужно да се хванат и да работят много здраво. Всички трябва да разберат, че на Запад въобще не е по-лесно, даже напротив. Просто там има повече перспективи, които в България ги няма засега. Вече няма граници, никой не ни спира да пътуваме и една група да прави опити да се налага в Европа, както в момента това правят “Уикеда” и то много успешно. Те почти всеки месец свирят в Унгария, Австрия, Германия, Холандия. Те влагат много – пътувания, нерви и средства, но това е единственият начин да се направи нещо. Не трябва да се разчита на Европейския съюз или нещо друго. Но с влизането ни в ЕС нещата могат да се подобрят.


последни в Интервю:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ

tochev
18 Dec, 2006 | 02:08

Продължавайте в същия дух! Успехи!


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2021 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.