Петър Райжеков е актьор и мениджър от частен театър “Провокация”. Завършва специалност “актьорско майсторство” във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на Желчо Мандаджиев и Крикор Азарян. Участвал е в над 30 игрални филма - “Тест 88”, “Дали”, ”Повелителят на Европа”, “Подгряване на вчерашния обяд” и др. Петър Райжеков играе в Драматичен театър “Константин Величков” в Пазарджик, Нов драматичен театър “Сълза и смях” в София, театър “Възраждане” в София.
- Как бе създаден театър “Провокация”?
- През 1998 г. много талантливи театрални актьори останаха на улицата заради масови съкращения. Голяма част от тях бяха принудени да се занимават с неща, далеч от сферата на изкуството. По това време играех в театър “Сълза и смях”. Идеята за създаването на частен театър дойде естествено, тъй като договорите в театъра не ни удовлетворяваха. Аз, Бистра Марчева, с която заедно завършихме, и още двама колеги се захванахме със създаването на театъра. И ето, че днес съществува и
“Провокация”.
В началото ни бе много трудно. Проблемите буквално ни засипваха. До този момент се бях подвизавал единствено като актьор, не се бях занимавал с организаторска дейност. Много трудно намерихме пари за “Провокация”. Първият ни декор се състоеше от 6 столчета и масички - представлението “Противоположния пол” по Дейвид Тристъм. Постановката нямаше режисьор. Аз бях изключително против това сами да се режисираме.
- А следващите представления?
- След “Противоположния пол” играхме постановката “Франки и Джони”. По-късно Бойко Илиев режисира за “Провокация” спектаклите “Плейстринберг” и “Странници в нощта”. Поставихме и “Прерия” от Васил Априлов, след което за нас последва доста дълга пауза. Миналата година събрахме нова трупа. В момента в “Провокация” зрителите могат да гледат спектакъла “Изкушения” по текстове на Елин Пелин. Режисьор е Христо Стойчев. Смятам, че смешните разкази на Елин Пелин са особено привлекателни за съвременната българска публика.
Трупа “Провокация” има много участия и в чужбина. |
- Получавате ли помощ от някого?
- Да, разбира се, съдействат ни чужди културни центрове и посолства. Австрийското посолство ще субсидира бъдещото австрийско-унгарско турне на трупа “Провокация”. Скоро ще посетим Австрия и Будапеща. Когато поставяхме “Клуб за самотни сърца”, авторът Робърт Волф дойде на 4-5 наши представления и много ни хареса. Поканата в Австрия дойде от него. В Будапеща пък бяхме поканени от композитора Карой Скакони (пиесата “Три стъпки преди края)”.
В момента в театъра се играе спектакъла “Изкушения” по Елин Пелин. |
- Какви други изяви в чужбина имате?
- Гостувахме на Международния фестивал в Зайгер, Сърбия седмица преди бомбардировките там. Играли сме и на сцената на театър “Виткенщайн” във Виена.
- Разкажи за участието ти в българския филм “Подгряване на вчерашния обяд”?
- Там изиграх една неблагодарна роля. Действието във филма се развива по времето, когато немските войски влизат в България. Моят герой Дамян веднага се предлага в услуга на фашистите. Ролята е второстепенна, но важна в сюжетната линия.
- Играеш ли в други тетър освен “Провокация”?
- В “Сълза и смях” участвам в постановките “Преспанските камбани” и “Железният светилник” по Димитър Талев. Във “Възраждане” играя в “Женско царство”, а в “Барбуков” в постановката “Спешно отделение”.
- Кое те насочи към актьорската професия?
- Актьорството ми е предадено по наследство. Като тръгна от баба ми, една от най-известните провинциални актриси Мара Шопова - основателка на Старозагорския театър, та до братовчед ми Христо Шопов и чичо ми Наум Шопов... В нашия род дванадесет човека сме актьори. Това си е направо готова театрална трупа!
“Пожелавам на театъра да има дълъг живот!” |
- За какво мечтаеш?
- Да излезе закон за театъра. Медиите да не гледат на частните театри с пренебрежение. “Провокация” да има много дълъг живот. Да имам възможността да изразходвам цялата си енергия на актьор. Мечтая още народът да тръгне по театри, а не да се затваря в къщи и да гледа сапунки.
- Девиз?
- Няма не мога, няма не искам!