Гален Ганев е роден в Чирпан. Живее и работи в Пловдив. Издал е стихосбирките “Градски ден” (библиотека “Тракия” 6 на списание “Тракия”, 1983), “Роля”, 1990, “Концерт за шапка и перо”, 2000.
     “Градски ден” печели конкурса на списание “Тракия” за право на публикуване на първа книга от млад автор. През 1991 г. става лауреат на голямата награда за поезия “Южна пролет” за стихосбирката “Роля”.
     “Концерт за шапка и перо” печели наградата на Дружеството на писателите – Пловдив за най-добра поетична книга на 2000 г.

Гален Ганев: “Различни същества олицетворяват различни визии на един човек!”

     - Разкажи повече за творчеството си.

     - Извън тези три стихосбирки, които съм издал – “Градски ден”, “Роля” и “Концерт за шапка и перо”, подготвям четвърта стихосбирка, която ще излезе в Интернет.. В нея ще включа последните си 18 стихотворения, които са публикувани във вестници и списания, но никога не са се появявали в книга. Смятам към тях да добавя още 12 стихотворения, които са имали публикации – 10 от последната им стихосбирка и две по-стари. Всички нови 18 стихотворения са любовни.

     - Защо в предишните си стихосбирките си бягал от любовната тематика?

     - Това не става съзнателно, сигурно е на подсъзнателно ниво. Навярно са ме вълнували други проблеми. В стихосбирката “Роля” например има философска, остро социална, гражданска и даже чисто лирична поезия. Затова и книгата е разделена на три цикъла – “Пари”, “Млечен път” и “Философски камък”.

     - Просто сядаш и пишеш стихове или чакаш вдъхновение?

     - Говорил съм с Радой Ралин по този проблем и той ми е казвал, че един творец трябва всеки ден да сяда и да опитва да прави нещо в сферата на литуратурата, да се самопровокира дори. Ако пък нищо не му идва наум, да превежда от какъвто език знае на български.

     - Съществува ли музата и коя е твоята муза?

     - Съществува музата. Няма една. По принцип за мен жената е музата. Различни същества олицетворяват различни визии на един човек и той ги превъплъщава в стихове.

“Поетите са малко по-раними, по-уязвими хора!”

     - Един поет може ли да бъде писател?

     - Може, но е трудно. Поетът в рамките на една много кратка форма трябва да каже много неща, да ги каже дълбоко и интересно, а в художествен план те да бъдат атрактивни и привлекателни за читателите. Един поет трябва да бъде много добър художник, освен това великолепен актьор. Да бъде режисьор в своите стихотворения, да изиграе и главната роля. Да бъде художник, за да рисува добре с думите. Също така да е много добър музикант, ва владее ритъма, музиката на стиха. Да бъде мислител, философ, добър литератор, всичко това заедно.

     - Как се сприятели с Радой Ралин?

     - С Радой Ралин се сприятелихме много отдавна, малко след студентските години. Когато му подарих стихосбирката “Концерт за шапка и перо”, написах посвещението “На Радой Ралин – един съвременен Левски”. Той остана много доволен, че го идентифицирах по този начин.

     - По-трудно ли приема един поет суровата действителност?

     - Поетите са малко по-раними, по-уязвими хора. Те имат определена воля, определен социален ангажимент и от тази гледна точка не им пука изобщо. Но поетите се дразнят от всичко това, което унижава човека, оскърбява неговото достойнство.

     - На кои български и чужди творци се възхищаваш?

     - Възхищавам се много от руската класика. Харесвам Пушкин, Лермонтов. Особен интерес имам към Сергей Есенин и доста пъти съм го препрочитал. Достоевски, един великолепен психолог, също ми е много голям любимец. От нашите поети – Радой Ралин, Атанас Далчев. Също така от по-модерните български поети – Иван Методиев, Борис Христов и мн. др.

“Поетът в рамките на една много кратка форма трябва да каже много неща!”

     - При превод на едно стихотворение на чужд език, може ли да се загуби чувството в него?

     - Този начин на римуване, който поетът е приложил в конкретна творба, дължината на отделните стихове, образната система – всичко това може много трудно да бъде преведено на чужд език. За белетристиката всичко е много по-лесно.

     - Какво си пожелаваш?

     - Пожелавам си здраве и творческо дълголетие.

     - Какъв трябва да бъде съвременният поет, за да се впише в нашето време?

     - Един поет трябва да пише така, че да заинтересува една дузина бъдещи поколения, иначе не си е изпълнил достатъчно добре мисията. Аз винаги съм гледал това, което пиша, да не е само и единствено актуално, защото трябва да прехвърли времето – от миналото през настоящето към бъдещето.


     Лято

     Жена е лятото, така красива,
     че смоците танцуват из житата
     и питомните зайци стават диви
     и слънчогледите изгряват.
     В смарагдовата вечер блика нежност
     от ириси, по-южни от маслини.
     По билото на мъжките копнежи
     търкулват пазвите узрели дини.
     Ухание на сладострастни нощи
     до розово луната нажежава.
     Червени шапчици поемат кошнички
     от вълците, които обожават.
     Вековен кладенец опложда корени
     във вадите със стройни зеленчуци,
     а от небето Бог светулки рони
     върху Адам и грешните му внуци.