Гергана е родена в Бяла Слатина. Дъщеря е на Валя Червеняшка, подсъдима по делото на българските медици в Либия. Гергана Узунова е на 25 години. Живее в столицата от 1996 г. В момента тя работи и следва в Икономическия университет / УНСС / в гр. София.

Гергана за баща си и майка си : “ Те бяха толкова щастливи! “

      - Разкажи за майка си. Каква личност е тя ?

    - За майка ми желая да споделя, че е изключително силен и смел човек. Професията и е особено отговорна – тази на медицинската сестра. В изпълнението на задълженията си, тя е стриктна и внимателна. Темпераментна жена е и в компания винаги е весела. Моята майка много обича децата и никога не би навредила на което и да било дете.

      - От колко време не си я виждала ?

   - За последен път се срещнах с нея на 6 май 2002 г. Тогава отидох в Либия за 2 дена. Ходих при майка си на свиждания. Всички задържани българи се намираха във вила край Триполи под домашен арест.

      - Имаше ли някакви проблеми със свижданията ?

   - Не и от страна на либийските власти. Проблемите идваха от българското посолство. Посланниците ни закъсняваха за срещите, въпреки уговорките, които имаха с всички близки на задържаните. Притесних се много, че няма да мога да се видя с майка си. За наше щастие в българското посолство се намираше г-н Соломон Паси и на свиждания във вилата ни водеше той. С майка ми успяхме да прекараме часове заедно. Моето лично мнение е, че проблемите в българското посолство идват преди всичко от страна на посланника Спасов.

      - Кога преди това пак беше в Либия ?

   - През есента на 2001 г. Тогава майка ми беше в затвора и я видях за 1 час.

      - Как се отнасят към теб хората, които знаят, че си дъщеря на Валя Червеняшка ? Подкрепят ли те ?

   - Да, винаги когато имам нужда мога да разчитам на помощта им. Всички знаят, че както майка ми, така и останалите български медици, са невинни. Повечето хора разбират, че цялата история е единствено и само политика и българите са заложници на две страни – Либия и България. Не смятам, че е правилно шест човека да лежат в затвора в името на нечии тесни интереси.

Гергана вижда майка си в затвора за 1 час

      - Може ли България да помогне на майка ти ?

   - Вярвам, че българската държава можеше да оправи нещата през цялото това време, но сякаш не го желаеше.

      - Разкажи ни нещо за семейството си.

   - Имам сестра, която се казва Антоанета. Тя работи и учи. Специалността и е социология в Софийския университет. В писмо до Комисията по правата на човека към ООН тя написа, че спазването на правата на човека е невъзможно без оправдателни присъди за българите.    Баща ми се казва Емил Узунов и е фелдшер по професия. Той е умен и находчив човек. Баща ми непрекъснато се бори за оправдаването на майка ми и няма да се предаде, докато не го постигне наистина. Това е причината доста политици да не го харесват и да му приписват психически отклонения. Баща ми беше първият, който във в-к "24 часа" оповести, че българите са арестувани в Либия.

      - Каква информация ви даваха в началото на процеса и след това ?

   - Винаги сме били в мъгла. Не ни се даваше никаква информация за това, което се случваше преди или сега. Отношението към всички близки на арестуваните българи оценявам като ужасно. Много бих желала това да се промени.

   В самото начало на процеса ни убеждаваха, че българските медици не са арестувани, а че спят на бели чаршафи в хотел. В същото това време те са били изтезавани – били са ги с пръчки по петите и са ги провесвали с главата надолу и с вързани ръце. Когато пожелахме да наемем адвокат не ни позволиха, тъй като това означавало, че българите автоматично се признавали за виновни. Говорител на Външно министерство по това време беше Радко Влайков. Той прокара идеята за “ белите чаршафи “ . След известно време ни бе наложен за адвокат Осман Бизанти. Накараха ни да подпишем пълномощно с което да приемем Бизанти за защитник на българите в процеса.

      - Какво още желаеш да кажеш ?

   - Всички изпратихме писма до президента, председателя на парламента, министъра на външните работи и медиите. Желаем по делото да получаваме преди всичко обективни факти, а не политически договорки и сценарии.

   Държавата ми разби семейството. Съсипаха живота на майка ми, а също и моя собствен. Вече четири години майка ми е лишена от възможността да живее на свобода, въпреки че е невинна и на никого с нищо не е навредила. Никога няма да имам нормално семейство, дори и майка ми да бъде оправдана и да се прибере в България. Причината майка ми да замине да работи като медицинска сестра в Либия беше, че тя искаше да помогне финансово в следването на мен и на Антоанета.

   Сред задържаните по разследването в детската болница в Бенгази имаше много чужденци – филипинци, поляци, чехи. Българското посолство беше единственото, което остави хората си там.