За своето творчество младата народна певица Елизабет Николова е отличена с много награди от конкурси, международни фестивали и самодейни изяви. Хористка е в ансамбъла “Мистерията на българските гласове” в продължение на 4 години.

     - С какво се занимаваш в момента?

     - Надявам се да зарадваме ценителите на българската народна песен с новия ни ансамбъл “Българки”, който създадохме. В него участваме аз и певиците Калинка Згурова, Стоянка Бонева и Снежана Борисова. Отзивите за фолклорната формация са много добри, затова и смятам, че тя ще има голям успех.

     - Разкажи за периода в творческата ти кариера, свързан с “Мистерията на българските гласове”.

     - О, годините с хора бяха едни от най-хубавите и ползотворни в моя живот. Пътувахме много, непрекъснато организирахме турнета и изнасяхме концерти. “Мистерията на българските гласове” разнесе славата на народните ни песни из цяла Европа, Скандинавските страни, Бразилия, Америка. Разбира се, че и в България няма град, в който да не сме имали участие.

Певиците Бинка Добрева, Елизабет Николова (в средата) и Снежана Колева.

     - Къде се чувстваш по-добре на сцена - у нас или в чужбина?

     - Жалко е наистина, но предпочитам изявите зад граница. Просто такава е реалността. Не че българите не обичат своята музика, но понякога съм се сблъсквала с неодобрението на публиката. Според мен на хората в нашата държава сега съвсем не им е до изкуство. В чужбина българският музикален фолклор се ползва с огромно уважение. Почитателите на народната песен там умеят да слушат и да оценят труда, вложен в създаването на нещо толкова прекрасно.

     - А как смяташ, в кои страни най-добре се приемат българските песни?

     - Най-вече в европейските. И в Америка се възхищават на народното ни творчество, но по-трудно го разбират. Европейците до голяма степен възприемат нашата култура като своя и успяват да се докоснат до колорита и многообразието й.

“Любовта към народната песен отъждествявам с любовта към родината!”

     - Младите хора в България слушат ли народни песни?

     - Напоследък като че все повече младежи започват да се ориентират към истински българското. В това число включвам и традиционната ни музика, и песента. Надявам се броят на младите хора, които слушат фолклорна музика, да продължи да се увеличава. Ето една основателна причина, която да задържи децата ни в България! Любовта към народната песен аз самата отъждествявам с любовта към родината.

     - Какво те насочи към пеенето?

     - Спомням си, че още докато бях във втори клас, аз и останалите деца обикаляхме квартала, предрешени като лазарки и пеехме хубави български песни. Хората много ни се радваха. За мен това бе прекрасно изживяване и си казах, че трябва да направя всичко възможно да го задържа. Първите ми опити в пеенето бяха чиста самодейност, но от тях научих много. Моят истински творчески път започна след участие в конкурс в гр. Перник, на който получих възможност да пея пред голяма публика. Никога няма да забравя погледите, вперени в мен.

     - Пяла си в “Мистерията на българските гласове”, участваш в ансамбъл “Българки”. Разкажи нещо за своите самостоятелни изяви.

     - “Я си любим друго либе” е соловият ми албум, който реализирах преди известно време. В него включих десет народни песни, издържани в два различни стила - традиционен и диско вариант. Желанието ми бе да въздействам не само не постоянната си публика, но и на по-младото и модерно поколение. Мисля, че до голяма степен постигнах целта си.

“Я си любим друго либе” е соловият албум на Елизабет Николова.

     - Какво представлява за теб народната песен?

     - Не си представям живота без музиката. Народната песен е голямата ми любов. За мен тя е въплъщение на божественото.

     - Коя е песента, която най-много харесваш?

     - “Родопа, моя планина”. Тази родопска песен сякаш олицетворява моя собствен вътрешен свят. Трудно ми е да опиша с думи чувството, което се пробужда у мен винаги, когато я слушам. Именно тази песен породи моята голяма обич към Родопите.

     - Твоята любима мисъл?

     - “Един човек ми липсва и всичко е излишно.
        Един човек, а всъщност всичко.”