Мими Иванова завършва Музикалната академия в Пловдив, специалност “вокално пеене”. Първите песни, с които добива популярност, са “Майчице свята”, “Сбогуване”, “Яворова пролет”. Дълго време Мими Иванова е солистка на оркестрите “Стакато” и “Старт”. В творческата си кариера певицата има многобройни награди - първа награда в Дрезден, 1976 г, първа награда на конкурса “Мелодия на годината’ 76” за песента “Слънцето в моите коси”, наградата “Сребърна лира” в Братислава (1978 г.) за песента “Един ден от пролетта” и мн. др. Едни от най-популярните хитове на Мими Иванова са "15 лалета", "Хей момче", "Вълкът и 7-те козлета", "Вече свърши хубавото време".

     - Какви са най-новите ти изяви на българска сцена?

     - На първо място усилено се занимавам с репертоара на трио “МВР”, в което участваме аз, Ваня Костова и Роси Кирилова. С Развигор Попов и Тодор Колев изнасяме много шоу програми. Разбира се, продължават и самостоятелните ми концерти из цяла България.

     - А в чужбина?

     - Да, имаме и участия извън страната. През миналата година с Развигор бяхме в Щатите, където изпълних наши песни. Канехме се да отидем и тази година, но започна войната в Ирак и това попречи на плановете ни. За момента идеята е оставена настрана. Иначе много българи, които живеят в чужбина, ни изпращат покани да идем да пеем за тях и ние го правим.

     - Играеш в театрални спектакли за деца в театър “Възраждане”. Разкажи нещо повече?

     - В момента поставяме мюзикъла “Бабината питка”, в който аз изпълнявам ролята на лисицата. Представлението е много интересно и за мен е страхотно забавление да участвам в него. Музиката за “Бабината питка” е на Развигор и е много хубава. На сцената съм заобиколена от талантливи млади хора, на които искам да пожелая много късмет. Според мен те са истински герои, защото със собствени средства плащат реквизита и грима за представлението.

     - Коя песен написахте последно с Развигор?

     - Имаме собствено домашно студио, в което записваме. В него направихме цял албум, от който моя много любима песен е “Българио, децата ни върни!”. Това е една тъжна песен за младите хора, които бягат в чужбина, за да търсят щастието. Всеки път, ксгато изпълнявам песента се сещам за дъщеря си. Е, наистина тя не е избягала, но все пак отиде да учи извън България и много ми липсва.

Мими Иванова, Ваня Костова и Росица Кирилова сформират трио “МВР”.

     - Преди около десет години двамата с Развигор Попов създадохте синтезаторна школа за деца. Как възникна идеята за нея и с какво се занимават децата?

     - Идеята бе на Развигор, който има наблюдения от доста подобни школи в чужбина. В нашата школа приемаме не само деца, идват и студенти, които имат желанието да се научат да свирят на синтезатор. Това те правят за удоволствие и обща култура, но и с амбициите някой ден да се развият като професионални музиканти. В часовете даваме възможност на всеки да изпълнява каквото иска - от класика до поп фолк.

     - Сред песните, които Развигор е написал за теб, имаш ли най-любима?

     - Не, не бих казала. По-скоро има песни, които не обичам често да изпълнявам, защото хората ни свързват единствено с тях. Става въпрос за “15 лалета”, “Вълкът и 7-те козлета”. Предпочитам да пея нови неща, които все още не са така популярни. С Развигор най-активно работехме във времената, когато все още нямаше толкова много различни телевизии и радиостанции. Искат или не хората ни запомниха.

     - Кои други композитори са писали песни за теб?

     - Наистина страшно много са. Повече от три-четири песни за мен са писали композиторите Тончо Русев, Митко Щерев, Зорница Попова, Кирил Маричков, Найден Андреев, Атанас Атанасов, който вече не е сред живите. А иначе има поне още десетина, които са композирали най-различни мои песни.

     

Борис Годжунов и Мими Иванова изпълняват прекрасния дует “Хора и улици”.

     - А с кои изпълнители си работила в дует?

     - Разбира се, че веднага се сещам за Борис Годжунов, с които изпълнихме невероятната песен “Хора и улици”. Но по принцип малко изпълнители са съгласни да правят дуети, защото те трудно се изпълняват на живо.

     - Откъде черпиш сили в натовареното си ежедневие?

     - Зарежда ме работата с деца и млади хора. Тук става въпрос не само за школата, в която преподавам, а и за публиката по концертите. За да се харесаш на един младеж, ти просто трябва да бъдеш като него. На сцената няма място за лицемерие. Младите хора веднага разбират, когато не си честен с тях. Докато пея пред публика, съставена от младежи, тя винаги ми въздейства със своята положителна енергия.

     - Хармоничен ли е семейният живот на две творчески натури?

     - О, да, разбира се, ние от толкова много време сме заедно. И аз, и Развигор обожаваме хармонията. Понякога между нас, както и при всяка останала двойка, възникват недоразумения, но те по-скоро се дължат на обкръжаващата ни среда. Двамата обаче много сме вряли и кипяли и лесно ги изглаждаме.

     - Каква музика обичаш да слушаш вкъщи?

     - Да си призная у дома почти не слушам музика, освен ако не ми се налага професионално. По цял ден съм в школата или работя над нова песен. Затова вкъщи се наслаждавам на тишината. Понякога докато върша домакинска работа, пускам радиото, но не заради музиката, а за да се информирам за някое събитие.

     - Певица ли мечтаеше да станеш като малка?

     - Всъщност не. Но желанието да пея дойде някак закономерно с годините. Родена съм в Хисаря, живеех в къща с огромен двор, в който имаше много овощни дървета и красива градина. Когато ни идваха гости, аз сядах в средата на двора, свирех на акордеон и пеех. Така случайно ме чу един преподавател. Той поговори с баща ми, след което аз заминах да уча в Музикалната академия в Пловдив. Там завърших вокално пеене. Така станах певица.

     - Имаш ли любима мисъл?

     - По-добре малко нещо, отколкото голямо нищо!