Георги е играл в театър “Йордан Йовков” Добрич, както и във Врачанския драматичен театър. В момента е актьор на свободна практика. Участва в български телевизионни постановки, снима се и в чужди кинопродукции. Занимава се с озвучаване на филми в областта на дублажа и макссинхрона, както и с производството на рекламни клипове.

     - Кои роли си изиграл?

     - В театъра съм влизал в образите на какви ли не герои. Бил съм Клеант в “Тартюф”, сър Лусиас О’Спусък в “Съперници” на Шеридан, Артеки в “Чудо” на Иван Радоев, Марк в “Мадам Бътърфлай”, Боб Франклин в “Между два стола”, Скенлън в “Полет над кукувиче гнездо”, Майки в “Погребение без мъртвец” и т. н. Участвал съм в много телевизионни постановки - “Усмивката на таралежите”, “Граф Алмавива”, “Животът на Бомарше”, “Необикновен човек”... Изявите ми в киното са предимно в чужди продукции - “Йоан в търбуха на кита”, “Ония отсреща”, “Страхотно приключение”, “Фреди”, “Чечня”, “Сива зона” с Харви Кайтел и Стив Бушеми и мн. др.

     - Често ли стават гафове на сцената?

     - Разбира се, без гафове не може. Спомням си например един случай, когато играех в театралната постановка “Горещо лято”, пиеса по Елин Пелин. Имаше сцена, в която трябваше да пусна касетофона, за да поканя приятелката си на танц. Тонрежисьорът обаче нещо се бе разсеял и забрави да пусне музика. Така че вместо да включа касетофона, аз започнах да го разглобявам. В друга една премиера -“Зимните навици на зайците”, която поставяхме в гр. Суми, Украйна - един актьор, който играеше бодигард, трябваше да ме развърже, но бе много притеснен и не успя. След като се опита няколко пъти, но безуспешно, накрая аз станах сам и се направих, че всъщност въобще не съм бил вързан. Имал съм и много други подобни забавни ситуации на сцената. Честно казано, един от любимите ми моменти е, когато ми се наложи да отиграя някой гаф.

     - Какво чувство изпитваш, докато играеш?

     - Огромно удоволствие, когато изпълнявам роля, която е интересна и се получава добре от само себе си. За жалост има го и другия момент, когато играя ролята по принуда, защото режисьорът ми я е наложил, а аз не съм я искал. Тогава дори и нещата да се получават добре, чувствам в себе си някаква вътрешна съпротива.

Георги Калчев (отляво) и Теодор Гайдарджиев в пиесата “Боряна” по Йордан Йовков.

     - Коя е ролята, която мечтаеш да изиграеш?

     - Много са наистина, сигурно има да ги изброявам цял ден. Салиери в “Амадеус” на Питър Шафер, Оргон в “Тартюф”, Куцар в “Албена” ...

     - Играеш ли в живота?

     - Може би подсъзнателно да. Не знам. Все пак и в киното, и в театъра, и в телевизията обикновено се превъплътявам в образи, коренно противоположни на мен самия.

     - Какви качества трябва да притежава един актьор?

     - Смятам, че на истинския творец трябва да е присъщ не само талантът, но и чувството за логика, рефлективността, наблюдателността. Задължителни условия, разбира се, са той да е интелигентен, да притежава и хъс, и характер. Добрият актьор трябва непрекъснато да изучава хората и живота около себе си. За него нищо не е маловажно.

     - Как обичаш да прекарваш свободното си време?

     - Обожавам да гледам хубаво кино, да слушам класическа музика или рок. Понякога пиша и стихове.

     - Какво представлява актьорската професия за теб?

     - За мен да си актьор не е професия, а начин на живот. Не мога да го определя с една дума - може би призвание или мисия. Актьорската професия е нещо, на което човек не бива да изневерява, докато е жив. Независимо от всичко, което му се случва, от всичките трудности, разочарования и неуспехи по пътя му нагоре.