Призракът на комунизма се появи отново в България, където единадесет от петнадесетте най-висши духовници се оказаха сътрудници на политическата полиция, а това нанесе сериозен удар по авторитета на православната църква, към която по традиция се числи 80% от населението на страната, се казва коментар на Франс прес.
    Комисията, натоварена с отварянето на комунистическите досиета, установи, че мнозинството от членовете на висшия клир са били агенти на отдела за "борба срещу идеологическата диверсия". Един единствен се разкая, докато другите отричат или мълчат. Деветдесет и седем годишният патриарх Максим, на когото комунистическата държава официално отдаваше почит, не фигурира в списъка на агентите.
    Просъветският режим наложи атеизма и макар църквите да можеха да посрещат вярващи, богомолците бяха следени.
    Въпреки че разкритията на комисията да нямат никакви законови последици, те нанесоха морален удар на църквата. Премиерът Бойко Борисов заяви, че е потресен.
    Свещениците от епархия в югозападната част на страната определиха висшите митрополитите-агенти като "вероотстъпници", които са отворили "загноясала рана в тялото на църквата", и настояха въпросните висши духовници.
    Държавна сигурност предпочиташе митрополитите, защото те се избират до живот. Така тя гарантираше контрола си върху църквата, която изобщо не беше критична към режима, коментира философът Калин Янакиев, главен редактор на списание "Вяра и общество". Недопустимо е те да са сътрудничели на тайните служби, като са съзнавали, че така рушат църквата, възмутен е теологът Николай Михайлов. И двамата смятат, че списъкът на митрополитите-агенти може да стане по-дълъг и призоваха въпросните духовници да се покаят.
    Ако те се покаят, вярващите ще им простят, смята директорът на Дирекцията по вероизповедания Емил Велинов.
    Светият синод, върховният орган, съставен от 15 митрополити в това число патриарха, вероятно ще вземе становище следващата седмица. Синодът опита да попречи на отварянето на досиетата на висшите духовници, опасявайки се от разрив в църквата в момент, когато започнаха дискусиите за избора на бъдещия патриарх наследник на Максим.
    Подготвя се нова схизма, писа местен вестник, имайки предвид дълбокото разделение в църквата през 90-те години. Свещеници реформатори тогава поискаха оставката на патриарха, изтъквайки, че той е избран по комунистическо време. Реформаторите, подкрепени от тогавашното консервативно правителство, се опитаха да наложат "алтернативен" патриарх – Пимен, който почина през 1999 г. В крайна сметка през 2001 г. Максим бе признат за единствен законен патриарх.
    Падането на комунистическите табута, както и несигурността и бедността, пробудиха религиозното чувство у много българи. Както показва неотдавнашно проучване на института MBMD, повечето обаче не спазват строго религиозните обреди: 70% от запитаните отговарят, че са вярващи, и само 10% изпитват нужда да се молят в църква.
    Показното богатство на някои висши духовници и разкритията за липсата на контрол на финансите на църквата хвърлиха сянка върху имиджа на висшия клир. Един от митрополитите агенти бе видян да пристига на църковната служба за Никулден през декември с луксозна лимузина, докато в същото време обикновеното духовенство живее в нищета. /БГНЕС