България е поела ангажименти за това, че такъв закон ще има и ще го има. Този закон няма да бъде внесен от Министерство на правосъдието. Това каза министърът на правосъдието Диана Ковачева за Закона за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, проект, за който бе отхвърлен от НС в средата на миналата година.
    Диана Ковачева каза, че от нейното министерство са дали концепцията на всички законови институции, но не посочи кой ще го внесе. Тя обясни, че няма вариант да се внесе старият закон – добър или лош той или козметично променен закон не може да бъде внесен отново в Народното събрание. "Законът за отнемане на имуществото е мярка срещу организираната престъпност и корупцията и то политическата корупция. Този закон не може да бъде насочен към обикновените граждани", каза правосъдният министър. Тя изтъкна, че това трябва да е закон, който следва европейските стандарти.
    Диана Ковачева изброи моментите, от които България не трябва да отстъпва, за да бъде законът работещ. Правосъдният министър смята, че административните нарушения трябва да отпаднат в бъдещият законопроект. "Смятам, че с един нов закон би следвало да се преодолее на първо място създалото се напрежение в обществото с въпрос за това административните нарушения, би следвало да отпаднат от следващ проект и идеята за това, че ще бъдат преследвани обикновени граждани и ще бъде отнемано тяхното имущество", каза тя и посочи, че мярката е срещу членове на организираната престъпност. Като друг мотив за това тя посочи и че Комисията за отнемане на имуществото няма необходимия капацитет да проверява и административните нарушения.
    "Абсолютно важно условие е отнемането на имущество да се извършва от граждански съд. Това означава, че производството по отнемане на имуществото ще върви паралелно и независимо, от каквото и да е производство пред наказателен съд. И така процедурата няма да зависи от това дали има влязла в сила присъда", каза още министърът.
    Според нея проверката трябва да започне с повдигане на обвинението от прокуратурата, тъй като ранният момент дава възможност да се запази имуществото и да се наложат обезпечителни мерки. Ако стигне до съда то ще бъде разпиляно и ефектът ще се загуби. "Това е само законният повод да започне проверката, след това тя е изцяло по линия на гражданското производство", обясни министърът. Според нейния екип срокът от 25 години назад за проверка, както беше при предния закон, е дълъг, защото се губи предсказуемостта на закона и на правото. "Смятаме, че няма възможност да се отстъпи от срок 10 години назад".
    Според екипа на Ковачева прагът на имуществото, след който да започне проверка, трябва да е 250 000 лв. Това е размерът, над който ще се проверява имуществото, а от там нататък всяко имущество, което не бъде доказано се отнема. "Философията на нашия закон не е да действа по отношение на всички, а за организираната престъпност и е специална мярка", мотивира се Ковачева. Тя каза, че 1 млн. лв. е много и смята, че 250 000 лв. е разумен праг на имуществото, което подлежи на проверка. "Смятам, че трябва да става въпрос не за имущество придобито от престъпна дейност, а за имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник. Мисля, че това е най – чистата формулировка. Въпросът е с доказването на законния произход на имуществото", каза Ковачева. Тя отхвърли идеята да няма комисия, която да прави проверка преди Законът да влезе в гражданския съд.
    Правосъдният министърът представи днес официално своя екип и каза ресорите, за които ще отговарят тримата заместник - министри. За Търговския регистър и Агенцията по вписванията ще отговаря Деница Вълкова, за българското гражданство, международните осиновявания и международното сътрудничество - Велина Тодорова. За ГД "Изпълнение на наказанията" и ГД "Съдебна охрана" ще отговаря Пламен Георгиев. Така стана ясно, че се търси терен за нов затвор в София. В момента се правят проверки за два терена около столицата, които са бивши били бивши военни поделения. Вероятно единият от тях ще е подходящ за нов затвор, след като се намери терен ще се търсят пари. Необходими са около 100 млн. лв. за изграждането на един европейски затвор, каза Георгиев. Има терени и до Варна и Плевен, а в Бургас вече се изгражда нов от закрит тип.
    Новият екип на правосъдното министерство ще се фокусира в работата си върху юлския доклад на Европейската комисия, който ще направи преглед на постигнатото от страната ни в последните 5 години. До края на февруари ще бъде готов и проектът за нов Наказателен кодекс, който се очаква да бъде внесен в Народното събрание до края на годината. Подготвят се и пакет от мерки в Закона за съдебната власт, с които се цели прозрачни процедури и при избори, но и при номиниране на членове на ВСС. Следващата година работна група ще работи и върху Административно – наказателния кодекс. /БГНЕС