България оглави още една мрачна класация в ЕС - тя е с най-голям процент младежи, които едновременно са без работа, нямат образование и не учат за придобиване на квалификация. Българите между 15 г. и 24 г. с такъв профил са 21.8%.
    Това показват предварителните данни на европейската фондация за подобряване качеството на живот, съобщава в. "Сега". Делът на младите хора без никаква перспектива у нас е почти двойно по-голям от средния за ЕС - 12.8%. 7.5 млн. млади европейци са без работа и без образование към края на миналата година, показват данните на фондацията. Холандия е най-слабо засегната с едва 4.4% едновременно необразовани, неучащи и безработни младежи. С двойно по-ниско от средното ниво са Люксембург, където тези младежи са малко над 5%, и Дания - около 6%. В дъното на класацията с нас са още Италия и Ирландия с около 18% от младите без шанс. В съседна Румъния техният дял е 16%. С изключение на Люксембург процентът на тези младежи във всички членки на ЕС е нараснал значително от началото на кризата, показва изследването. Само през 2010 г. в Италия и Великобритания засегнатите младежи са достигнали по около 1.1 млн. души.
    България губи 934 млн. евро от тези младежи, изчислява фондацията. Държавните разходи са само 6 млн. евро от тази сума. Остатъкът е нереализирани доходи. Под това експертите разбират разликата между доходите на работещите българи и на тези от безнадеждната категория. През първите три месеца на миналата година заети са били едва 32.9% от младите европейци, което е най-ниското ниво, откакто съществува ЕС. За същия период у нас заетостта в тази възрастова група е едва 18.4%. Кризата намалява и възможностите за намиране на работа, които носи образованието. Анализът на данни от предкризисния период през 2007 г., сравнени с тези през 2009 г., показват, че защитният ефект на висшето образование намалява значително във всички страни.
    Различни фактори извън кризата също оказват влияние за това младите да попаднат в групата на безработните и необразованите. Например вероятността младежите с някакъв вид увреждане да попаднат в тази група е с 40% по-висока. За младите имигранти възможността е със 70% по-голяма спрямо връстниците им от съответната страна. Младежите с ниско образование са три пъти по-застрашени от тези с висше. Ако родителите са с ниско образование, това удвоява възможността децата им да попаднат в неблагоприятната група. За деца на разведени родители пък има 30% повече риск да са сред необразованите безработни. /БГНЕС