Археолозите не сме съгласни с отправените от строителния министър Лиляна Павлова обвинения, че рекетираме държавата и възпрепятстваме умишлено строежа на магистралите, заяви доц. Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт към БАН по бТВ.
    Според него проблемите около строителството на аутобаните се корени във факта, че по време на строителните дейности се променя трасето на пътищата без своевременно да се уведомяват археолозите. "През 2008 година например получаваме едни планове за пътища, на базата, на които правим планове и проучвания за разкопки и ценни обекти. През 2011 година обаче трасето на дадената магистрала е променено по технически причини и минава през древна крепост или могила. Ние не сме уведомени навреме за промените, казват ни в последния момент и се налага изчакване, докато се поучи теренът", обясни Вагалински.
    Той даде пример как на АМ "Струма" при село Дрен е била разрушена древна могила. "Ние пак не бяхме уведомени официално, научихме го от строителите... Не мога да разбера как с Железопътна инфраструктура и много други строителни фирми работим прекрасно, а само с Пътната агенция имаме проблеми. От тях получаваме плановете за магистралите и те не ни уведомяват за промените – затова се получават тези спорове", допълни доцентът.
    По отношение на възмущението на министър Павлова, че проучванията на някои трасета струват 40 хиляди лева, а на други места за аналогичен терен и работа се плащат по 350 хиляди лева, Вагалински коментира, че става въпрос за съвсем различни обекти. "Тези 300 хиляди са изведени от план сметките за цели 6 селища от 2,5 км на АМ "Хемус". А другите 40 хиляди лева са за нещо различно – поискани са от музея в Перник за допроучване на вече маркирани археологии с некрополи, оръжия, накити...", разясни археологът и допълни, че властите гледат да напредват с работата, без да се съобразяват, че на АМ "Струма" например има обекти, които трябва да бъдат проучвани месеци наред.
    От Агенция "Пътна инфраструктура" поискаха право на отговор, изразявайки несъгласие с тезата на археолога за неорганизираност от тяхна страна. Според директора на АПИ инж. Лазар Лазаров, когато археолозите тръгват да проучват терените, те трябва да използват техния бюджет за предварителната работа. Те обаче умишлено изчакват и нищо не правят до критичния момент, когато настояват да получат пари от агенцията. /БГНЕС