Финансовата дисциплина има смисъл. Обаче финансовата стабилност не може да бъде цел, тя е условие за политика, каза политологът Иван Кръстев по бТВ.
    Част от илюзията беше, че ако намалите данъците и има балансиран бюджет чуждите инвестиции ще дойдат. Това не така. Едно е да правиш теоретични модели, но инвеститорите са хора и се интересуват за колко време ще отидат от "Младост" до центъра, къде ще учат децата, каза Кръстев и посочи, че е важен и географският район, в който живеем. Няма магическа формула и данъчен рай. "Мен ме тревожи най-вече загубата на оптимизъм. Най-песимистични са богатите страни. Песимизмът има икономическа цена – ако не вярваш, нищо не се получава", отбеляза политологът. Според него в тази нова ситуация е важно да се проведе разговор какво е възможно да се случи в следващите 10 години, а не 10 месеца. Качеството на обществения дебат започва да се превръща във фактор за икономиката. Това се превръща във фактор на икономическата криза и това е проблем в Унгария. Ти можеш да затвориш устата на медиите – но колкото повече избягваш разговор с опозицията, започваш да говориш с улицата, отбеляза той.
    Иван Кръстев направи паралел с Гърция и Унгария – страни, с които се опитвахме да се сравняваме. Хората живееха с идеята, че когато влезем в ЕС, влизаме в свят без кризи. Унгария и Гърция са интересни, защото става дума за два различни подхода за излизане от кризата. За разлика от страни като България, Унгария започна да се променя още пред падането на Берлинската стена и тя беше много по-добре от всички останали. Този успех се оказа и част от проблема. Унгария губеше конкурентоспособност – заплатите растяха, производителността – не. Постепенно се появи една спирала, която не можеше да бъде спряна. Балонът гръмна в началото на 21 век, когато се смяташе, че с влизането в ЕС се променя всичко и започваш да живееш по-добре. Като грешка на социалистическото правителство тогава, Иван Кръстев отбеляза рязкото увеличаване на доходите на населението, с цел да се увеличи потреблението. Това не увеличава потреблението, каза той.
    След това управляващите сега в Унгария спечелиха с две трети управлението. Започна тотална концентрация на властта. Но концентрацията на власт не работи, когато се следва грешна политика. Ние забравихме защо искахме демокрация, отбеляза Кръстев. Според него, Унгария има пари до средата на тази година. Или тя трябва да вземе заем от външните пазари с висока лихва или да обяви фалит. Но ако го обяви, няма как да расте икономиката. Колкото за България, политологът отбеляза, че не е възможно да има предсрочни избори, ако ГЕРБ не ги подкрепи. А щом премиерът е казал, че няма да има предсрочни избори, значи няма да има, каза Кръстев. /БГНЕС