Хората, които напускат работната сила изобщо, са по-тежкият проблем, отколкото безработните, според икономиста от „Индъстри Уоч” Георги Стоев. В интервю за „Фокус” той каза, че статистиката ги отчита като доскоро заети, а в следващия момент губят работата си и не се регистрират като безработни, тоест излизат от пазара на труда изцяло.
    Това е притеснителната тенденция. Общият брой на загубени работни места от кризата досега е около 400 000. Нямаме данни, че тези работни места започват да се възстановяват. Няма да видите всичко това като динамика в броя на безработните, тоест безработните не са станали с 400 000 повече. Голяма част от тях просто са излезли от пазара на труда, каза той.
    По думите му - неприятно е, че голяма част от хората, които са в трудоспособна възраст по всички показатели, изобщо не участват на пазара на труда по една или друга причина.
    Друго неприятно за България е, че голяма част от хората между 55 и 65 години, над половината, също не са участници на пазара на труда и те не само, че нямат работа, но и не търсят такава, а това все пак са хора, които при днешните стандарти могат да се считат за активни. Най-показателното за България е, че хората над 65 години изобщо не се занимават с икономическа активност. Те разчитат основно на пенсии, на спокойни старини, което според мен в днешно време не е редно да се случва. В крайна сметка животът предлага толкова възможности за заетост и в по-късния етап от живота на хората, че е странно как едва 2-3 % от хората над 65 години участват на пазара на труда, каза Георги Стоев.
    По думите му – към момента не можем да очакваме износът да продължи да бъде движеща сила в икономиката, поне доколкото основните търговски партньори показват свиване на своите индустриални производства. Трудно е да направим категорична прогноза, че ще има икономически растеж, базиран на износа, каза той.