Пресечната точка между интересите на правителството да строи магистрали и интересите на научната общност да съхрани археологическите обекти е Законът за културното наследство, защото той регламентира много ясно задълженията и правата на страните.
    Това заяви по БНР доц. д-р Тотко Стоянов, председател на Асоциацията на българските археолози и заместник-декан на Историческия факултет към СУ "Климент Охридски".
    Надявам се тази година да започне под знака на по-нормални отношения и да се тръгне към същността на въпросите, а не чрез медиите или задочно нашата колегия да разбере за някакви обвинения, каза Тотко Стоянов. Според него проблемът между правителството и археолозите е в парите. Средствата, които ще бъдат изразходени за археологични проучвания, това едва ли някой може да каже, те могат само да бъдат прогнозирани, заяви той.
    Недоволството на министър Павлова е, че се били появили нови обекти. Да появяват се. Те невинаги са на повърхността, а понякога са на някаква дълбочина, посочи Стоянов. Конфликтът идва от нетърпението на конкретните изпълнители и институциите и принципите, по които се развива археологическото проучване. От филмите и от сензационните публикации широката публика е заблудена, че всичко става бързо. За труда ни се говори само, когато има сензация, но всъщност той е изключително тежък.
    Иманярите са голям проблем за археолозите. На практика се отвори вратичка в закона за оправдаване на иманярството. Бяхме пратили писмо до главния прокурор, за съжаление, още нямаме отговор, каза археологът.
    За щастие има достатъчно много млади хора, които с желание учат и работят в сферата на археологията. Нашата горчивина е, че има доста малка възможност за реализация в България на младите археолози, заяви още доц. д-р Тотко Стоянов. /БГНЕС