Те са въведени в Индия през 1350 г., а Нютон е научил за тях от мисионери-йезуити.
Според британският изследовател от индийски произход д-р Джордж Джоузеф (George Joseph), голяма част от откритията на Нютон и Лайбниц в областта на математическия анализ са направени около 300 години преди те да се родят. Тези открития са дело на представители на малко известна научна школа в югозападна Индия, намираща се на територията на съвременния щат Керала (Kerala), се съобщава в прессъобщение на Манчестерския университет (University of Manchester).
Д-р Джоузеф смята, че понятието “безкрайна редица” (едно от основните понятия в математическия анализ) е било въведено в училището Керала около 1350 г., докато в момента е прието, че то е дефинирано от Нютон и Лайбниц в края на XVII век. Освен това, в Керала са познавали числото Пи и са го ползвали при изчисленията. Отначало са го ползвали до десетия, а по-късно до седемнадесетия знак след десетичната запетая.
Тези знания, твърди ученият, по всяка вероятност са попаднали в образовани мисионери-йезуити през XVI век. Тези мисионери живо са се интересували от математика, защото пред Църквата е стояла задачата за модернизация на календара. Вероятно, Нютон е научил за безкрайните редици от йезуитите.
Като доказателство на своята хипотеза д-р Джоузеф представя анализ на древни ръкописи, написани от индийски математици. Според него, техните имена, в частност Мадхава (Madhava) и Нилакантха (Nilakantha), трябва да стоят редом до имената на Нютон и Лайбниц.
Д-р Джордж Джоузеф е роден в щата Керала и е живял там девет години. Голяма част от неговите изследвания и научни трудове са посветени на историята на математиката, по-точно на нейните източници извън Европа. Той си е поставил амбициозната задача да покаже, че на науката извън Европа не се отдава нужното внимание.