Факти, Анализи, Коментари
   8 Май 2024
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Гиза – наследството на фараоните (част втора)
Цветан Бакърджиев - 26 Август 2004

За първи път хората проникнали в гробницата на Хеопс през IX-ти век по заповед на багдадския халиф Мамун, който се надявал да открие там съкровища.


Пирамидите в Гиза представляват удивително достижение на инженерната мисъл!
     Първите известни на науката фараони, се отнасят към първата и втората династия от управниците на Египет. Те строяли за себе си правоъгълни гробници, наречени “мащаби”, подобни на откритите в пустинята Сахара.

     Един век преди началото на строителството на пирамидите в Гиза, фараонът Джосер, представител на третата династия управници, предизвикал революция в погребалната архитектура, като построил първата пирамида, известна на учените. Тя се извисявала в Сахара на височина 60 метра, имала шест върха и за разлика от всички останали пирамиди, построени по-късно, била облицована с камъни.

     По-късно фараоните започнали да строят стените на пирамидите гладки, подобно на Червената пирамида в Дашур. Като най-величествен образец в този стил са известни пирамидите в Гиза.


Археолозите и до днес нямат логично обяснение защо погребалната камера е била празна!
     Височината на Хеопсовата пирамида (която и в наши дни и съхранила оригиналната си височина) е 146,6 метра. За построяването й са използвани 2,3 милиона каменни блока, всеки от тях със средно тегло 2,5 тона. Блоковете се съединявали помежду си с помощта на цимент. Те били притиснати един до друг така плътно, че британският египтолог Флиндърс Петри (1853-1942) отбелязва, че между блоковете не можели да бъдат вкарани “нито игла, нито косъм”.

     Масивните съоръжения били строени в течение на 30 години и представлявали удивително достижение на инженерната мисъл. За построяването на колосалните пирамиди се транспортирали тонове строителен материал и бил използван трудът на 100 000 строители.

     За първи път хората проникнали в гробницата на Хеопс през IX-ти век по заповед на багдадския халиф Мамун, който се надявал да открие там съкровища. По заповед на халифа наемниците срутили северната стена на пирамидата и се добрали до царската гробница. В нея обаче те не открили нито съкровища, нито скъпоценни предмети. Археолозите и до днес нямат логично обяснение защо погребалната камера е била празна - не съществуват признаци преди това хора да са проникнали в нея и да са я ограбили!



последни в История:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ

hristo
19 Mar, 2008 | 10:01

6tom ne sa namerili mumii az 4etoh 4e tova sa bili generatori za tok po to4no egiptianite sa proizvejdali elektri4estvo 4rez piramidite

milen
27 Nov, 2004 | 21:37

mnogo obi4am az istoriqta.tq e izto4nik na znanie

Joyful
19 Oct, 2004 | 21:07

Naskoro chetoh edna kniga, v koyto se govori za piramidite i tam se natyknah na slednoto: v nito edna ot piramidite ne e namerena mumia. Vsichki namereni mumii sa v "Dolinata na tzarete". E pri tova polozhenie zashto piramidite prodylzhavat da se titulovat "pogrbalna arhitekrtura" ne mi e mnogo yasno... Tova e yavno nyakakva multiplitzirana greshka, koyto "uchenite" povtaryat kato papagali. Interesno mi e pri lipsa na mumia, na kakvo tochno osnovanie, e bilo resheno che piramidite sa grobnitzi?


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2024 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.