Според египтяните, в пирамидите обитавала душата на господаря, захранвана от енергията Ка, която продължавала да живее и след смъртта на тленното тяло.
За първи път хората проникнали в гробницата на Хеопс през IX-ти век по заповед на багдадския халиф Мамун, който се надявал да открие там съкровища. По заповед на халифа наемниците срутили северната стена на пирамидата и се добрали до царската гробница. В нея обаче те не открили нито съкровища, нито скъпоценни предмети. Археолозите и до днес нямат логично обяснение защо погребалната камера е била празна - не съществуват признаци преди това хора да са проникнали в нея и да са я ограбили!
Непосредствено до Хеопсовата пирамида са разположени гробниците на най-приближените слуги на фараона. Търсачите на съкровища обаче отдавна опустошават надгробните могили. През 1954 г. в пясъците от южната страна на Хеопсовата пирамида археолози откриват останки от голяма лодка. Според вярванията на египтяните, с нея фараонът преплувал подземната река, за да прекрачи Смъртните предели. Лодката била възстановена в оригиналния си вид, процесът отнел 10 години на реставраторите.
В пирамидите обитавала душата на господаря, захранвана от енергията Ка. |
През XIX-ти век английски астрономи създават теорията, че пирамидите представляват гигантски астрономически обсерватории. Между различните изследователи възникват дългогодишни спорове. Интерес предизвикват разработките на астронома Чарлз Смит. Според него в пирамидите се съдържала информация от времето на Второто пришествие на Христос. И, разбира се, една от най-интересните хипотези е, че пирамидите в Гиза, както и навсякъде другаде по света, са дело на пришълци от Космоса.
Археологически и литературни източници свидетелстват, че основната функция на пирамидите е да служат за гробници на фараоните. Според египтяните, в пирамидите обитавала душата на господаря, захранвана от енергията Ка, която продължавала да живее и след смъртта на тленното тяло.
Грандиозното величие на пирамидите предизвикало много критики по времето на римляните. Плиний (23-79 г. сл. Христа) нарекъл Хеопсовата пирамида “безмислена демонстрация на богатството на владетеля”. Римският историк не предполагал, че величието на пирамидата ще запази живо името на фараона Хеопс в продължение на 5000 години.