Факти, Анализи, Коментари
   1 Декември 2022
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
По-добре късно, отколкото никога...
Николай Атанасов - 18 Юни 2008
Градският съвет на Флоренция отмени смъртната присъда на Данте Алегиери от 1302 г., 687 години след смъртта му
Данте Алигиери, портрет на Доменико ди Микелино от 1465 г.
Данте Алигиери, портрет на Доменико ди Микелино от 1465 г.

Фреска-"портрет" на Данте от Джото ди Бондоне в капелата на двореца Баргело във Флоренция, от времето преди изгнанието му.

Градският съвет на Флоренция гласува за отменянето на смъртната присъда срещу Данте Алигиери, произнесена през 1302 г. Тогава най-известният италиански поет, написал сборника “Божествена комедия”, събрал книгите “Ад”, “Чистилище” и “Рай”, бил изгонен в доживотно изнание от родния си град, под страх от смъртно наказание посредство изгаряне на клада, съобщава The Telegraph.

За отмяната на смъртната присъда на Данте гласували 19 от днешните управници на Флоренция, а “против” били 5 общински съветници от “зелените”, които определили решението на колегите си като “политическа акробатика” за привличане на общественото внимание и припомнили, че ако не било 20-годишното изгнанаие на Данте, той никога нямало да достигне прославилите го впоследствие поетически висоти и да стане баща на италианския език, предава ANSA.

Алигиери се ражда в благородническо семейство във Флоренция на 14 май 1265 г. и от рождението си е въввлечен в борбата за контрол над италианските градове от привържениците на Папството – т. нар. Гуелфи (Guelphs), към които спадало и семейство Алигиери, и Гибелините (Ghibellines), поддържани от владетелите на Свещената Римска Империя.

Той учасвал в лично в една от големите битки, довели до окончателното поражение на Гибелините – сражението край Кампалдино на 11 юни 1289 г., където бил в първата линия на кавалерията на Гуелфите. Данте постепенно се превърнал в един от лидерите на политическото движение и към 1300 г. станал един от 6-те Приори – съвета на градските управници на Флоренция, както и член на водещия финансов орган в града, Съвета на стоте.

След разбиването на Гибелините край Кампалдино и Карпона обаче, Гуелфите започнали остро противоборство помежду си и към 1300 г. се разделили на два враждуващи лагера – Бели и Черни Гуелфи. Черните останали ревностни поддръжници на Папството, а Белите, към които спадал и Данте, се борили срещу папското влияние, особено това на папа Бонифаций VIII, и за пълната независимост на Флоренция.

След преврат на Черните Гуелфи през ноември 1301 г., когато те разрушили голяма част от града и убили повечето от политическите си противници, Данте бил осъден на 2 години изгнание като узурпатор на властта и гигантската за времето си глоба от 5000 флорина. Когато отказал да плати глобата, Черните осъдили бъдещия майстор на перото на смърт чрез изгаряне, ако някога се върне във Флоренция.

В изнанине, Данте обиколил Италия, пишейки “Божествената комедия” и завършил дните си в Равена на 13 септември 1321 г., където прахът му почива и до днес.

След смъртта и признаването му за гений, управниците на Флоренция многократно опитвали да върнат останките му в родния град, където да бъдат препогребани с почести. След като в крайна сметка не успели, през 1829 г. в известната флорентинска базилика “Санта Кроче” бил изграден негов кенотаф (символична гробница, б. ред.).

След официалното отменяне на смъртната присъда на поета, кметът на Флоренция Леонардо Доменичи смята да го обяви посмъртно за почетен гражданин и да го награди с най-висшето отличие на града.


последни в История:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2022 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.