Екипът археолози, ръководен от проф. Николай Овчаров и д-р Хитко Вачев, откри при разкопки в подножието на хълма Царевец колективна находка – съкровище на Цар Иван Шишман от шест сребърни монети. Открити са още монети от времето на Михаил Шишман, Иван Александър и още сребърни сечения от времето на Султан Баязид и неговите наследници от първата половина на 15-и век, предаде репортер на радио “Фокус” – Велико Търново.

“Църквата “Св. Иван Рилски” е била много богата и находките от нея показват същото. Имаме находки от над 100 монети от 13-ти до 17-ти век, като ще спомена, че става дума за една колективна находка – съкровище на Цар Иван Шишман от шест сребърни монети’’, обясни проф. Овчаров и допълни, че църквата, в основната й част, е дълга дванадесет метра, има притвор и тристенна апсида. Днес археолозите попаднаха и на втори притвор, който тепърва ще разкриват. Църквата е с 25-градусово отклонение от изток към север. Храмът е бил изключително богато украсен. Той е бил стенописван освен отвътре и от външната страна.

Археолозите започнаха работа на 2-ри юни в подножието на хълма Царевец в близост до църквата ''Св. св. Петър и Павел''. След проучване на всички исторически извори за църквата “Св. Иван Рилски”, на която е направен макет в началото на 20 век от Лион Филипов, двамата археолози се заемат с осъществяването на двадесетгодишната си мечта - да намерят къде в старата столица е тази църква. ''Всички исторически извори, които споменават за храма, вече са изчерпани, остава да видим какво ще покажат разкопките, посочиха археолозите.

В началото на разкопките археолозите поканиха журналистите в църквата ''Св. св. Петър и Павел'', именно защото самата църква и търсеният до нея храм са били в един голям манастирски комплекс. “До този момент, като изключим комплекса “Св. 40 мъченици” в Асенова махала, почти не са правени разкопки”, посочи проф. Овчаров. Според търновските археолози, този район е незаслужено пренебрегван. През 13 и 14 век това място е било център на града. Петропавловската църква, според специалистите, се е намира в центъра на манастирския комплекс, който започват да проучват. Според наблюденията от архитектурата и стенописите на църквата на светите апостоли Петър и Павел, специалистите съдят, че тя е изградена в самото начало на 13 век при управлението на цар Калоян. Именно затова свидетелстват откритите стенописи, които се намират под стенописния пласт от края на 14 век. Интересният исторически момент обаче е, че по това време църквата е била униатска и носи името на основните светци на католическата религия.

По-късно, когато е ликвидирана търновската патриаршия в 1394 година манстирският комплекс с център – Петропавловската църква, става митрополия, чак до 19 век.

''Мощите на светеца Иван Рилски, които са съхранявани в Търново, още спорим учените къде са били, има хипотези, че те са били на хълма Трапезица в църквата, в която копае Йордан Алексиев, аз не изключвам това, но факт е, че след превземането на столицата в продължение на около 70 години са се съхранявали, както е казал Владислав Граматик в описанието за пренасянето на мощите – в митрополитската, а именно това е Петропавловската. Тоест в този комплекс, даже може и в тази църква, която открихме да са се съхранявали до 1469 година мощите на най-големия български светец'', обясни проф. Овчаров. Той изтъкна, че доказателство за това твърдение е образът на Св. Иван Рилски, изписан в храма на светците Петър и Павел. Изображението на светията е създадено в края на 14 век и началото на 15 век, няколко десетилети след падането на Търновград, а това е времето, когато мощите са били съхранявани в митрополията. ''Така ние с тези първи разкопки, не само искаме да намерим църквата ''Св. Иван Рилски'', но искаме и да хвърлим светлина към един от най-важните манастири на Второто българско царство'', подчерта Николай Овчаров.

От своя страна другият ръководител на разкопките старши научен сътрудник д-р Хитко Вачев обясни, че търсената от тях църква има пряка връзка с късната история на църквата ''Св. св. Петър и Павел''.

За броени часове миналия понеделник, когато започна работата, екипът се натъкна на градежа на храма. От земята се показаха и парчета от стенописи, на които ясно се вижда част от ореол. Открит беше и масивен зид в южната част на изкопа. Този зид е с дебелина около метър и те изключват варианта да е бил част от обикновена жилищна сграда.

Интересен факт е, че тази църква бе открита под сметище. Директорът на Регионалния исторически музей Иван Църов разказа, че преди да започнат разкопките, камиони са извозили 200 кубика боклуци, за да стигнат до почвата. Местните хора в квартала знаят конкретното място като сметище, но също са чували, че някъде там е имало храм. След приключването на разкопките, откритите находки ще постъпят във фондовете на музея, където ще бъде направена експозиция. “Предметите ще бъдат консервирани и реставрирани и се надяваме да направим една богата колекция, която да се казва “Св. Иван Рилски”, допълни Църов.
''В началото имахме известни съмнения, но вече сме убедени, че на мястото, където копаем, не става дума за погребение на стенописи'', съобщи археологът Хитко Вачев.

Той обясни, че преди време са се правили погребения на стенописи. Когато една църква се е престенописвала, някъде в близост до нея, предните стенописи се погребват така, както се погребва човек. Днес вече археолозите са сигурни в твърдението, че са открили църквата, носеща името на светеца Иван Рилски.