Ръководителят на Висшия съвет по въпросите на античното наследство на Египет, Захи Хавас (Zahi Hawass) обяви, че е разрешена загадката, на кого принадлежи т. нар. “Обезглавена пирамида” в некропола Сакара (Saqqara), разположен на около 30 км. Южно от египетската столица Кайро. Според редица доказателства, представени от главния археолог на Египет, гробницата принадлежи на малкоизвестния фараон от V династия на Старото царство, Менкаухор (Menkauhor), управлявал през XXІV в. пр. н. е. (2422-2414 г. пр. н. е.), съобщава Reuters.

Силно ерозиралата пирамида била открита още през 1842 г. от германския археолог Карл Лепсиус и фигурира под номер 29 в неговия каталог на египетските пирамиди. 

По-рано се смятало, че 29-тата пирамида на Лепсиус е гробница на фараона от X династия Мерикар (Merykare), управлявал 400 години по-късно, или на някой от владетелите от XII династия от Средното царство, управлявали Египет в периода 1991-1786 г. пр. н. е. 

Екипът на Хавас, който изкопал и изследвал долните нива на пирамидата много по-детайлно от всички досегашни експедиции, е убеден, че е открил гробницата на Менкаухор, тъй като според летописите той е вдигнал пирамида някъде в района, а е последният фараон от V династия, чиято гробница не била идентифицирана. Археолозите запознали разкопките преди 18 месеца, като през това време изринали 8 метра пясък, за да се доберат до сравнително добре дзапазените долни нива. Върхът на пирамидата изчезнал преди столетия, като вероятно бил използван като строителен материал за къщите на селяните в наносната долина на р. Нил, разположена на около 100 м. от пирамидата.

Въпреки че не открил конкретен надпис с името на Менкаухор, Хавас открил множество косвени архитектурни доказателства, че гробницата е построена именно през епохата на V-тата династия, погребенията на всички останали фараони от която вече са открити.  На входа на погребалната камера били открити големи блокове от червен гранит, които са характерни за пирамидите от този период. Освен това капакът на саркофага бил направен от сиви шисти – материал, който бил използван само по времето на Старото царство и никога не се среща при саркофазите от Средното царство.

Друго доказателства за това, че пирамидата е на Менкаухор, е вътрешният й архитурен план, в който липсват сложните лабиринтоподобни коридори, водещи до погребалните камери в пирамидите от Средното царство. Според Хавас, по лесният достъп до камерата  и останалите детайли от вътрешната струтура на постройката са характерни именно за V династия от Старото царство.

При разкопките на “Обезглавената пирамида” били открити и части от ритуален път от Елинистическия период, край който са открите каменни надписи от времето на фараона Птолемей V (205-180 г. пр. н. е.). Пътят бил използван за свещените процесии на жреците на бог Апис (древноегипетски бог, символ на плодородието, изобразяван като бик със слънчев диск, б. ред. През някои периоди е смятан за въплъщение на душата на Озирис, като част от идеята за “обновлението на живота”). По него през Птолемейския период преминавали погребалните церемонии на свещените бикове, чийто мумифицирани останки били погребвани в големи подземни каменни саркофази под Серапеумите (храмовете на Апис, б. ред.).