Високопоставен американски дипломат разкри, че Вашингтон е играл важна роля при решаването на съдбата на италианския експремиер Алдо Моро, отвлечен и убит от крайнолеви екстремисти през 1978 г. Стив Печеник (Steve Pieczenik), специалист по водене на преговори за освобождаването на заложници в Държавния департамент на САЩ, твърди в книгата си “Ние убихме Алдо Моро” (We Killed Aldo Moro), че известният италиански политик е бил “принесен в жертва в името на стабилността на Италия”, съобщава британският ежедневник The Daily Telegraph.

Алдо Моро, който е лидер на Християндемократическата партия (Democrazia Cristiana) и премиер на Италия в периода 1963-1968 г. и 1974-1976 г., е един от най-дълго служилите министър-председатели в следвоенната  история на страната, задържайки се на власт повече от 6 години. Той е отвлечен от автомобила си в Рим от бойци на ляворадикалната екстремистка групировка “Червени бригади” на 16 март 1978 г., при което са убити двамата му телохранители.

Похитителите, които държат високопоставения политик в плен в продължение на 54 дни, издигат редица политически искания за освобождаването му, но преговорите остават без резултат. На 9 май 1978 г. трупът на разстреляния Моро е открит в багажника на кола, паркирана на улица Via Caetani, на еднакво разстояние от централите на Християндемократическата и Комунистическата партии.  

В книгата си Печеник разказва, че е бил изпратен в Италия от президента Джими Картър още в деня на отвличането на Моро. В момента на нападението, експремиерът пътувал към парламента за участие в гласуването на предложения от него коалиционен съюз между Християндемократическата и Комунистическата партия. Подготвяният алианс бил неизгоден както за Москва, така и за Вашингтон. По думите на вдовицата на Моро, Елеонора Моро, бившият държавен секретар на САЩ в периода 1973-1977 г. Хенри Кисинджър е предупреждавал мъжа й, че “ще плати висока цена” за опасните си намерения да обедини двата полюса на политическия спектър в Италия.

Печеник разкрива, че е бил включен в кризисния комитет за освобождаването на Моро, председателстван от тогавашния вътрешен министър на Италия Франческо Косига (Francesco Cossiga). Според американския дипломат, комитетът бил принуден да вземе крайни мерки, заради опасенията, че Моро може да разкрие държавни тайни срещу освобождаването си. За целта било изфабрикувано фалшиво изявление от името на “Червените бригади”, че Моро е убит, което било разпратено до средствата за масова информация.

Печеник посочва, че машинацията имала двойно предназначение – да подготви италианската общественост за най-лошото и едновременно с това да покаже на “Червените бригади”, че държавата няма да води преговори за Моро и вече го е отписала от живите. Вероятно именно тази позиция на властите кара екстремистите през следващия месец да ликвидират Моро и да захвърлят тялото му.

В документален филм, излъчен миналата седмица по френската телевизия, 79-годишният Франческо Косига, който от 1992 г. е пожизнен сенатор, също признава, че именно Комитетът е взел решението за публикуването на фалшивото изявление.

След откриването на тялото на Моро, Косига подава оставка като вътрешен министър, спечелвайки си симпатиите на опозиционната тогава Комунистическа партия като единственият член на правителството, поел отговорност за трагичната развръзка на заложническата криза. Това му позволява няколко години по-късно да стане първият президент на Италия (юни 1985 г.-април 1992 г.), избран още на първия тур от гласуването в италианския парламент.