Изложбата “110 години Българско дипломатическо представителство в Битоля” бе открита в залата на Държавна агенция “Архиви”. Специален гост на откриването беше Доста Димовска - директор на Културно-информационния център на Република Македония в България. Изложбата е организирана от ДАА и Дирекция “Централен държавен архив” (ЦДА) по инициатива на Генералното консулство в Битоля и със съдействието на  Държавния архив на Република Македония. Експонираните документи и снимки, които се съхраняват в ЦДА, вече бяха показани в  залите на Историческия музей в Битоля и на Българския културно-информационен център в Скопие. Интересът към експонатите в Македония бе огромен – много хора откриваха в документите сведения за свои близки и реагираха трогателно, сподели д-р Боряна Бужашка, председател на ДА “Архиви”. В края на 2007 г. изложбата гостува и на Регионалния исторически музей в Кюстендил.

Експозицията е посветена на 110-годишнината от откриването на първото Българско дипломатическо представителство в Битоля (Манастър). По своите функции то е съставна част от консулския институт, изграден след Освобождението (1878) от Министерството на външните работи и на изповеданията (МВРИ) на територията на Европейска Турция.

Изложбата представя хронологически откриването, промените в статута и закриването на Българското дипломатическо представителство в Битоля, открито през 1897 г. със статут на княжеско търговско агентство, а след обявяването на Независимостта и провъзгласяването на България за царство (22 септември 1908 г.) въздигнато в ранг на консулство. След началото на Балканската война (5 октомври 1912) то преустановява своята дейност с прекъсването на дипломатическите отношения между двете държави в началото на Балканската война (1912–1913). Консулството е официално  закрито с указ на цар Фердинанд І чак на 23 юли 1916 г.

С разнообразни по характер и съдържание документи и фотографии изложбата представя активната и разностранна дейност, осъществявана в Битоля. По онова време градът е един от четирите административни (вилаетски) центъра и важно църковно и културно средище в Европейска Турция. Консулството осъществява политиката на България за защита на православното население в Европейска Турция, за регулиране на отношенията между християнското общинско самоуправление и османската административна власт, за поддържане на връзките между българите от Битолския вилает и Българската държава, по уреждане на спорни проблеми и други казуси – амнистия, поданство, репатриране. С цялостната си дейност Българското търговско агентство в Битоля, както и търговските агентства в Одрин, Солун, Скопие, Сяр и Дедеагач могат да бъдат определени като “институции на връзката” между населението в Европейска Турция и в частност българската общност, останала в пределите на Османската империя след 1878 г., и Отечеството.

Сред акцентите в изложбата са документи, които доказват мерките за подпомагането и развитието на просветното, книжовното, учебното и църковното дело съвместно с Българската екзархия в Цариград, която през този период е легитимната българска институция в Османската империя, както и подвластната й Пелагонийска (Битолска) митрополия. Особено активна е благотворителната дейност, разгърната и реализирана от консулството в Битоля след Илинденско-Преображенското въстание (1903) и опустошенията във вилаета. Чрез документи и фотографии в изложбата е представен дипломатическият ни персонал в Битоля.

Начело на агентството неизменно са дипломати от кариерата – Никола Стойчев, Недялко Колушев, Георги Кожухаров, Петър Михайлов, Живко Добрев, Андрей Тошев, Тодор Недков, Милан Попов и д-р Александър Козаров, част от които продължават трайно дипломатическата си служба (Н. Колушев, Г. Кожухаров, Т. Недков), а други правят политическа кариера (Н. Стойчев, А. Тошев).

Експонираните документи се съхраняват в Централния държавен архив. Става дума за международни договори, временни консулски конвенции, правилници за организация на Министерство на външните работи и на изповеданията, официална дипломатическа кореспонденция, окръжни на МВРИ, доклади на министрите на външните работи и на изповеданията, шифровани телеграми, укази на цар Фердинанд І, рапорти на княжеските търговски агенти, поверителни писма на временно управляващите консулството.