Канадският изследовател Сиро Тревисанато (Siro Trevisanato) на основание на запазени документи от епохата на Хетското царство стигна до извода, че билогическо оръжие е използвано за първи път във военни действия още през II хил. пр. Хр., съобщи New Scientist. Според учения именно хетите за първи път използват овце, заразени със заешка треска, за да отслабят военната мощ на съседите си.

Царството на хетите е образувано през ІІ хил. пр. Хр. в източна Анатолия, съвременен Анадол, Турция. Войнствените хети редовно правят опустошителни набези срещу съседните държави.

В писма между финикийците и египетския фараон Ахенатен се съобщава за страшна епидемия, поразила финикийския град Симиру около 1335 г. пр. Хр. Според Тревисанато симптомите на описаното заболяване, получило името „хетска чума“, съответства на заешката треска – опасна инфекция, чийто източник са бактериите Francisella tularensis. Малко след началото на епидемията хетите превземат и разграбват Симиру.

Епидемията обаче се прехвърля и в Хетското царство. То отслабва значително раздирано от вътрешни конфликти и болести. Няколко години по-късно Хетското царство започва война с малоазийската държава Арцава. Шансът за победа на хетите е малък, но Арцава загубва войната заради внезапно избухнала епидемия. Приносители на заразата са безстопанствени овце, които местни жители прибират в своите стада. Тревисанато смята, че животните са „подхвърлени“ от хетите, за да предизвикат епидемия в лагера на врага.

Най-често носители на заешка треска в природата са гризачи. Възможно е заразване и от овце, свине, коне и други домашни животни. Човек се заразява при ухапване на кръвосмучещи насекоми и ако не бъде приложено лечение 15 процента от заболелите хора умират.