Родната къща на Васил Левски е един от първите мемориални музеи в България. Строена още през ХVІІІ век, изоставена по-късно от цялото семейство, рухва в годините около Освобождението. Къщата е възстановена от обществен комитет през 1933 г. и е отворена за посещение като музей през 1937 г.- точно сто години след раждането на Апостола.  В първите години за нея се грижат общественият комитет и читалището в града. Сред инициаторите на възстановяването е режисьорът Васил Гендов, който по онова време снима филм в Карлово. За пръв уредник на музея е назначен Никола Славчев.

През 1954 г. къщата е включена в системата на държавните музеи. През 1955 г. е изградена експозиционна зала. През 1965 г. за тази цел е построена нова, по-голяма сграда, а старата е преустроена в кинозала. През 1968 г. статутът на къща музей "Васил Левски" е снет и тя от самостоятелен музей става филиал на Градски исторически музей. Имайки предвид изключителната историческа значимост на личността на Апостола, през 1992 г. Общински съвет предлага и Колегиумът на МОНК решава къща- музей "Васил Левски" да се обособи като самостоятелен музей. През 2000 г. Министерският съвет му предоставя статут на държавен културен институт с национално значение.

От 1994г. в Карлово се реализира проект на НИПК с автор арх. Мария Каразлатева за възстановяване на околната среда на родния дом на Апостола, разрушена в голяма степен през 50-те и 60-те години на 20 век. Проектът предвижда и разширяване на музейния комплекс чрез възстановяване на възрожденски къщи и изграждането на нови обекти. Вече са построени и включени в музея Чардаклиевата къща и мемориалния параклис “Всех святих болгарских”. Предстои изграждането на Онбашиевата къща.

В продължение на 70  години в музея са събирани и се съхраняват редица вещи, документи, снимки, свързани със семейството, с живота и делото на Васил Левски, на негови сподвижници, както от Карлово, така и от други краища на страната. Тук се пазят почти всички научни биографични изследвания и литературни творби, посветени на Апостола, произведения на изобразителното изкуство, немалко документи и снимки проследяващи дейността на обществени организации, посветили дейността си на увековечаване делото на Апостола. Значителна част от материалите са дарени на музея.

Фондовете на музея съдържат експонати, свързани с бита на българина през Възраждането. С част от тях е обзаведена родната къща на Левски. Основна част от музейния фонд съставляват вещественият, документалният и снимковият материал, свързан със семейството, с живота и делото на Апостола и на неговите сподвижници. В музея се пазят почти всички биографични издания, научни трудове, литературни творби, посветени на Васил Левски. Повече от 80 произведения на изобразителното изкуство съставляват художествения фонд. Много от постъпилите материали в музея са дарени. Една част от експонатите са показани в залата на музея, с други се уреждат временни изложби.

Родната къща на Апостола  се намира в западната част на Карлово, недалеч от старата част на града, на пътя за Сопот. Скрита  е зад дебели стени и сгушена сред чемшири и пълзящи лози. Няколко каменни стъпала водят до килера, построен почти изцяло в земята, използвана от цялото семейство през зимата. Горният етаж на къщата се състои от две стаи – една лятна спалня и една всекидневна. Непосредствено до къщата има работилница – малка постройка с една стая, използвана за тъкане на вълнени гайтани и за складиране на продукти. Един закътан кът от работилницата е бил използван за боядисване на гайтаните.

До дома на Апостола е мемориалният параклис "Вси български светии", в който се съхраняват косите му. Музей “Васил Левски” е един от най-посещаваните мемориални музеи в България и в миналото, и днес. През последните години се посещава от около 35 хиляди души годишно. Честването на 70 -тата годишнина от откриването му ще бъде на 7 и 8 ноември.