Факти, Анализи, Коментари
   28 Януари 2023
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Тайната на погребение 39
20 Април 2007
Загадката около гроба на цар Калоян през годините

В началото на октомври 1972 г. археологът н.с. Въло Вълов открива гроб в северната галерия на църквата " Св. 40 мъченици". Този гроб, който остава в историята под номер 39, се превръща и в сензацията на разкопките в търновския храм.

 Погребението е на мъж с необикновените за времето си 189 см ръст. Под лакътните кости на лявата ръка има пръстен. Пръстенът е златен, от почти чиста проба – 23,7 карата. Тежи 61,1 гр. Принадлежи към т.нар. пръстени-печати, много разпространени през Средновековието. Върху плочката на пръстена е изобразено животно в хералдична поза и има гравиран надпис в негатив – Калоянов пръстен. Според различните изследователи животното е различно. Някои виждат в него лъв, други - пантера, трети - барс.

Няколко дни след разкриването на уникалната находка антрополозите са установили, че погребаният мъж е бил на около 40 г., че е със славянски черти и произхожда от северноевропейска раса. По безспорен начин специалистите са доказали, че е бил погребан с копринена мантия, вплетени в нея златни и сребърни нишки. На копринената му дреха е имало десетки металически копчета, а на главата му – сърмена тъкан във вид на кръст.
Веселина Инкова изследва тъканите и пише книгата "Калояновото погребение" / 1979/. Този труд и носи титлата професор. В книгата си тя говори за Калоян, за човек с висок сан, но не и за цар. И пише в заключенията си и следното:

„Установените съществени данни за личността на притежателя на Калояновия пръстен и изключителните обстоятелства на неговото погребение, са съществен принос за окончателното разрешаване на алтернативното идентифициране на погребение номер 39 от некропола на църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново – погребение на „неизвестен досега в нашата история търновски болярин с името Калоян” или погребение на „българския цар Калоян”.

КАКВО КАЗВА ЗА НАХОДКАТА СИ АРХЕОЛОГЪТ ВЪЛО ВЪЛОВ

Откривател н.с. Въло Вълов разказва за своята историческа находка във в. „Велико Търново” от юли 1973 г.:

„Особено внимание предизвиква един скелет със силно телосложение и необикновена за тази епоха дължина – 195 см. Той бе открит в най-източната част на северната галерия, точно там, където тя се отклонява и свързва с манастирската постройка. Лежи на 1,10 външно от северния зид на първоначалната застройка на църквата и е бил положен в дървен ковчег след изграждането на галерията. Повечето от костите му са здрави и в нормално положение. Върху челната част и около слепоочията, а също така и върху пръстта от двете страни на черепа се откриха останки от златотъкана материя от два вида. Единият произхожда вероятно от някаква шапка или златошит покров, другият вид може би е от възглавничка.
Останки от златотъкана материя се откриха около раменете, гръдния кош и лакътните кости. На същите места по скелета бяха открити 56 сребърни сферични копчета. В лявата половина на гръдния кош, непосредствено под лакътната кост, се откри златен пръстен-печат. Той е бил навярно върху малкия пръст на дясната ръка и се е изхлузил встрани по силата на своята тежест след разлагането на тъканите. Пръстенът е масивен, лят, с дебела кръгла плочка, носена от елипсовидна халка. Върху лицевата страна в центъра с дълбок релеф е издълбана фигура на фантастично животно, което има тяло на пантера, дълга шия и глава на дракон.
Фигурката е в раздвижена поза, с вдигната над тялото опашка, извита назад глава и разчекнати крака с извадени остри нокти. Около нея също в негатив и обърнато положение на буквите е издълбан надписът „Калоянов пръстен”. Между думите, сочещи името на притежателя, е сложено разделително кръстче. Пръстенът тежи 61,1 грама. Неговата големина и съвпадението на името на притежателя му с името на българския цар Калоян (1197 – 1207) породи у някои автори, поместили материали за археологическите открития в Търново, мнението, че е открит гробът на този наш цар.

Липсата на царска титла в надписа на пръстена, както и обстоятелството, че гробът и положеният в него скелет са свързани със северната галерия, която, както изтъкнахме, е една от късно изградените части на църквата, са пречка за категоричното му възприемане като научно обосновано гледище. Данните, с които разполагаме в момента, предизвикват различни хипотези, по които нашата наука би трябвало да даде точен отговор.”

Веднага след откритието се разгаря големият спор кой е погребан в гроб 39- цар, севастократор или неизвестен Калоян.

В. „БОРБА”, ОКТОМВРИ 1972 Г.:

„В събота във Велико Търново заседава специална комисия в състав: доц. Александър Фол, представител на Единния център за наука и подготовка на кадри по история при БАН, проф. Велизар Велков, зам.-директор на Археологическия институт, н.с. Георги Джангов, научен секретар, и проф. Тодор Герасимов от Археологическия институт, проф. Станчо Ваклинов, гл. ръководител на археологическите проучвания във Велико Търново, доц. Петър Петров и кин Васил Гюзелев от Катедрата по българска история при Историческия факултет на Софийския университет, арх. Илия Лефтеров, представител на Националния институт за паметници на културата, Христо Нурков, директор на Окръжния исторически музей и ръководителят на археологическите проучвания в обекта „Св. 40 мъченици” Въло Вълов. Комисията, назначена със заповед на директора на Единния център за наука и подготовка на кадри по история при БАН, със задача да се произнесе относно възможностите за идентификация на погребания в гроб номер 39 от некропола на църквата „Св. 40 мъченици”, след като се запозна обстойно с находката и след задълбочено обсъждане, взе решение. В решението се препоръчва на Археологическия институт и Националния институт за паметници на културата да направят всичко необходимо за реставрация на лицевата част на черепа в ателието на проф. Герасимов – СССР. Комисията е единодушна, че не бива да се изоставят всички възможности в качеството им на работни хипотези за идентификация на погребания в хода на по-нататъшните разкопки и цялостни проучвания на манастирския комплекс около църквата.”

ВЕСТНИК „ВЕЛИКО ТЪРНОВО”, ЮЛИ 1973 Г.

„Свикан бе и първият научен консулт, на който се изразиха основателни предположения, че се касае именно за разкрит гроб на цар Калоян, че пръстенът – този грамаден златен пръстен-печат, е неговият пръстен. Други, като се базираха на факта, че Калоян загива 23 г. преди деня, в който е осветена построената от цар Иван Асен II църква, изключваха предположението за Калоянов гроб. Но може би на мястото, на което се издига историческата реликва „Св. 40 мъченици”, някога да е имало друго строителство, за голямо съжаление неизследвано досега, и не случайно именно върху него цар Иван Асен II да е построил паметния храм. Предстои науката да изясни окончателно случая с тази изключителна находка.” Това е част от статия, отпечатана в юлския брой на в. „Велико Търново”.

СП. АРХЕОЛОГИЯ”, БР. 1, 1974 Г.

„Липсата на царска титла в надписа, както и неговите палеографски и правописно-езикови черти, които не са типични за началото на XIII век, не придават категорична стойност на пръстена, за да бъде възприет убедително като царски. Освен това фактът, че гробът е изкопан след изграждането на северния портик, прибавен към църквата не по-рано от края на XIII и началото на XIV век, го отделя хронологически от времето на цар Калоян. Опитът да се преодолее анахронизмът между времето на цар Калоян и годината на построяване на църквата „Св. 40 мъченици” чрез частична ревизия на надписа, направена от проф. Дуйчев, изглежда неубедителен. Пръстенът и гробът вероятно са принадлежали на неизвестен досега в нашата история търновски болярин с име Калоян.”

ДВАТА ВЪПРОСА, КОИТО НЕ ДАВАТ МИРА НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ

Всъщност два въпроса вече повече от 30 г. не дават мира на специалистите. Единият въпрос е свързан с пръстена, а другият - с надписа в църквата, че: "В лето 6738 (1230) индикат III, аз, Иван Асен, в Христа бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречистата тази църква в името на светите Четиридесет мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска, а самият кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри и т.н… Този надпис според някои от специалистите указва кога е построена църквата и доказва, че няма как Калоян, загинал 1207-а, да е погребан в храм, който е издигнат 1230 г. „Макар че и това не е категорично доказателство”, признава археологът доц. Константин Дочев. Той е един от привържениците на тезата, че погребението не е на цар Калоян, но признава, че археолозите са доказали, че този храм има живот и дейност и преди 1230 г. Там има крепостна стена, която е много по-ранна от църквата. Освен това археолозите са разкрили и повече от 800 монети от първата половина на XIII век, което доказва интензивен живот на това място още преди изграждането на „Св.40 мъченици”.

Константин Дочев, който дълги години проучва църквата заедно с колегите си Константин Тотев и Мирко Робов, казва още, че пръстени-печати като този на Калоян се появяват в края на XIII и началото на XIV в. Затова смята, че този Калоян не е бил кой да е, но е живял през първата половина на XIV век. Човек с такова достойнство, признат за цар дори и от папа Инокентий III, от унгарския крал и от византийския император Алексий III Ангел, не може да пропусне титлата върху печата си, казва археологът доц. Константин Дочев, когато стане дума за гроб номер 39. Според християнската титулатура се изписва така: „Константин в Христа Бога верен василевс на ромеите. Калоян е възприел тази титулатура и има открити два печата, на които е изписано: „Калоян цар българом”.

АРХ. ТЕОФИЛ ТЕОФИЛОВ ЗА РАННАТА БАЗИЛИКА ПРЕДИ „СВ. 40 МЪЧЕНИЦИ”

След дългогодишни изследвания арх. Теофил Теофилов вече е категоричен, че преди да я има църквата на Асеневци, на това място е имало ранна християнска базилика. Той проучва основите на църквата „Св. 40 мъченици” и е описал тези свои проучвания, както и заключенията си в книгата за храма. Тя излезе тази година и беше представена официално само преди месец. Според арх. Теофилов църквата „Св. 40 мъченици” е била трикорабна, от преславски тип. По-късно е била доразвита, като са й били прибавени странични масивни галерии. Те също са били засводени, което означава, че връхните структури на старата базилика е трябвало да бъдат разрушени, за да може да се припасне зидарията. Това голямо преустройство спомага на църквата да бъде изписана до края, както пише на Иван-Асеновата колона – отвътре и отвън.

„За мен това голямо преустройство е вързано с датата 1230 г., когато църквата е преименувана на „Св. 40 мъченици”, добавя арх. Теофилов. Според него най-старата църква се е наричала „Рождество Богородично”, защото на входната й част има св. Ана Млекопитателница. Според изследователите на църквата, и преди арх. Теофил Теофилов тя най-вероятно е била направена за Богородица, но във връзка с победата при Клокотница Иван Асен решава да я кръсти „Св. 40 мъченици”, обяснява още архитектът.

Арх. Теофил Теофилов е категоричен, че това е гробът на българския цар Калоян. „Старата църква е много ранна. Който и да е бил нейният строител, е сложил вътре колоните на Крум и Омуртаг. Той постъпва по същия начин, както Борис, когато прави голямата базилика в Плиска, където слага Крумови колони с надпис. В Търново тази базилика играе ролята на голямата базилика в Плиска. Има материали, които говорят, че всичко това се е случило през X век, когато е напълно възможно Търново да е епископски център. Въло пише, че настилката е била вдигната, за да се положи гробът, но това не е така. Настилката е хлътнала, което ще рече, че гробът я предхожда. Ако приемем, че галерията е свързана с голямото преустройство от 1230 г., значи този гроб е бил вече там. Защо е забравен е въпрос към историята преди нас. Той е при абсидната част, от където тръгва манастирското крило, и мястото съвсем не е случайно”, категоричен е арх. Теофилов.

За пръстена той казва така: „Ако пръстенът е бил лично притежание на Калоян още преди да стане цар, е напълно възможно той да не се е разделил с него и след това, от сантиментални чувства.

в. Борба, Велико Търново


последни в История:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ

smokinqta
15 Apr, 2008 | 15:38

edin pi4 razpravq 4e nqma traki slavqni dam nqma oba4e ima xora s 4erti kato tqxnite dam dqdo mie e smqtan za trakiec za6to roditelite mu sa takiva ne smqtam moje da ne 4ist no ima sa6tinski 4erti 4ovek koito ima brat bliznak obqsnete mi da e visok sas kestenqva po4ti 4ervenikava mn nabit ima i xora s 4erti na slavqni visoki rusi kosi beli lica. am setix se zna4i za da vi dokaja 4e ima xora koito imat takiva 4erti na traki vsi4ki te kom6i koito sase preselili ot dne6na turciq i garciq nqmat ni6to ob6to s prabalgari tezi hora sa edri rasta im e okolo 185 sami si predstvete ne e slu4aino no ba6tami e 170 i az v momenta sam tolkoz makar da sam mn nabit nqmam predvid korem ili ne6to takova. za tui nqma 4isti balgari tova mqsto sa minavali i sa ostavali mn narodi za tui e mn otnositelno da se kaje 4e si 4ist balgarin.

alleksey
15 May, 2007 | 18:40

И ето ТАЙНА ви казвам - ще ви баламосват със сладки изкушения,с австралийски алигатори и какви ли не глупости,вкл.39ти погребални тайни...само и само НИЩО ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНАТА НИ ИСТОРИЯ ДА ВИ СТАНЕ ЯСНО!И да си остане тайна.

alleksey
15 May, 2007 | 07:30

Ето ви пример за научна недобросъвестност...В книгата "Българските ханове и царе 7-14 век"има илюстрация-фотос на миниатюра от Манасиевата хроника,обяснена така:"Хан Крум пие ЗДРАВИЦА със славянските вождове". Ако се вгледате в миниатюрата обаче ще забележите автентичния текст в горната част на изобразената сцена- КРУМ КНЯЗ ОКОВА ГЛАВА НИКИФОРА ЦАР И НАПИВАТ ЗДРАВИЦА БЛЪГАРОМ...Защо е била необходима тази редакция,направена от историка? Невинна ли е грешката му?НЕ,НЕ и НЕ! Защото така ни се внушава мнимото участие на НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ преди азбуката СЛАВЯНИ в историческото ни битие. Деформира се СЪДЪРЖАНИЕТО на понятието,което е КУЛТУРОЛОГИЧНО,а не етническо.И както не може да има християни преди Христос,така няма словени преди СЛОВОТО на Кирил и Методий.

наблюдател
29 Apr, 2007 | 12:12

Публична тайна н-р 1 е, че българската история е ТОТАЛНО СБЪРКАНА...УМИШЛЕНО!!! Не случайно ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ стана мръсна дума - тя е опасна за "световния ред". Върху здрави основи се градят здрави концепции,а те не са угодни на глобалистите когато се отнасят до опърничави народи...Ако четем внимателно,в България днес БЪЛГАРИ НЯМА - траките не са българи,славяните също,а прабългарите отдавна са претопени. Е,за каква българска история говорим тогава? Истината обаче е съвсем друга. Българите са БЕЛГИ - в погърчен вариант ПЕЛАСГИ,а също МИЗИ, ГЕТИ, ТРИБАЛИ и т.н. - все от контингента на "траките"...но поставена в кавички,поради факта че е късен в сравнение с тях, гръцки ИСТОРИОГРАФСКИ-условен,а не жив, исторически ТЕРМИН. Относно славяните - НЯМА ТАКИВА...преди азбуката на Св.Св.Кирил и Методий,Св.Климент и учениците им - от буквата С-СЛОВО!!! Тоест, тези БЪЛГАРИ са ПЪРВИТЕ СЛАВЯНИ...както не би могло да има християни преди ХРИСТОС. Ето върху този фундамент може и ТРЯБВА да се строи българската история,а отломките й да намерят своето точно място във времето и пространството,а най-вече в историческата ни памет.

???...
20 Apr, 2007 | 22:43

Ne razbiram kak tolkova mnogo dokazatelstva so4at,4e tova e imenno car Kaloqn,a te vse o6te sporqt.
Dostaty4no e da se pro4etat boigrafiqta i delata na Kaloqn,4ujdite avtori ot nego period i stava ot qsno po-qsno 100%,4e tova e imenno Car Kaloqn.Ili kakto e izpisano v nadpisite - imperator Kaloqn.
Tova,4e titlata mu ne e izpisana na prysten-pe4ata dori potvarjdava,4e tova e imenno toj.Imenno za6toto nqkoi darjavi parvona4alno ne sa mu priznalvali titlata,Balgariq e bila napadana nekolkokratno,no Kaloqn pobejdava,a ungarcite zagrabvat zakratko balgarski zemi otnovo po sa6tata pri4ina,pregovorite s papata sa po sa6tata pri4ina.Qsno kato bql den.
Poglednete dori samoto ime i kak se slu4va taka,4e car Kaloqn e nari4an Kaloqn.
4erepnata rana i vsi4ko ostanalo govori imenno za car Kaloqn.Tova kade i koga za posledno e pogreban edva li e nqkakv fakt,poneje kostite i kov4egyt moje da sa bili pogrebani i otnovo,tazi praktika i do dnes sa6testvuva.Kosti se mestqt ili prepogrebvat,sy6to relikvi,kov4ezi ili sarkofazi i t.n./pri hristiqnite/.
Za6to nqkoi "u4eni" se opitvat da protivore4at na tolkova mnogo fakti?Ili da dokajat sobsvenata si hipoteza i vdigat 6um okolo sebe si e po-vajno ot istinata?


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2023 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.