Останките, смятани досега за част от мощите на френската историческа героиня и светица Жана Д`Арк, най-вероятно са фрагменти от древноегипетска мумия, посочват френски учени, цитирани от специализираното издание Nature. Carbon-14-анализът на изучените от тях реликви показал, че възрастта им е над 2000 години (VI-III в. пр. н. е.) и съответно не могат да принадлежат на човек, умрял през XV век. Както е известно, Жана Д`Арк е изгорена на клада в Руан, Нормандия на 30 май 1431 г.

Съдебномедицинският експерт Филип Шарлие (Philippe Charlier) от болницата “Раймон Поанкаре” (Raymond Poincare Hospital) в град Гарш (Garches) край Париж, получил разрешение от църквата да изследва мощите миналата година. Екипът му използвал комплекс от методи за изследването на останките, в т. ч. цялостен, инфрачервен и атомно-емисионен спектрометричен анализ, електронно микроскопско изследване, анализ за полени и необичайното за този вид експертизи изследване с помощта на водещите “носове” на парфюмерийната индустрия, Силвен Дьолакур (Sylvaine Delacourte) от “Жерлен” (Guerlain) и Жан-Мишел Дюрие (Jean-Michel Duriez) от “Жан Пату” (Jean Patou).

Шарлие и колегите му разполагали с оскъден материал за работа – реликвите включвали обгорено на вид човешко ребро, черно парче, приличащо на овъглено дърво, 15-сантиметрово парче от ленена тъкан и котешки фемур (бедрена кост, б. ред.), което отговаряло на средновековната традиция черни котки да бъдат хвърляни на кладите на предполагаемите вещици.

За да се провери достоверността на данните от “носовете”, освен реликвите, Дьолакур и Дюрие били накарани да помиришат още 9 проби от кости и коси, без да се уточнява техния произход, и без да имат възможността да се консултират помежду си. И двамата установили при мощите следи от “обгорял хоросан” и “ванилия”.

Според специалистите, ваниловият аромат носещ се от мощите, свидетелства за естествено разложение, а не за изгаряне. Шарлие е уверен, че изследваните от него останки никога не са подлагани на въздействието на огъня. Черното парче съвпаднало по състав с египетската смес за балсамиране от дървесни смоли, битуми и химикали от рода на малахита. То показало и наличието на гипс, което обяснило усетения от “носовете” мирис на хоросан. Характеристиките на ленената тъкан отговаряли на тези на платната, използвани за завиването на мумиите. В останките били открити и големи количества борови полени. По времето на Д`Арк тези дървета не са се срещали в Нормандия, докато боровата смола често се използвала от египтяните за балсамиране.

Шарлие посочва, че през Средновековието имало практика парчета от мумиите да бъдат използвани като цярове, което обяснява наличието им във Франция по това време. Изследваните от палеопатолозите реликви били открити през 1867 г. на тавана на стара аптека в Париж, в съд с надпис “Останки, намерени под кладата на Жана Д`Арк, Орлеанската Дева”. Те били официално признати от Римокатолическата църква за мощите на средновековната героиня, която била канонизирана за светица през 1920 г., и изложени в Музея в Шинон (Chinon), включен в архиeпископската епархия на Тур.