Факти, Анализи, Коментари
   7 Февруари 2023
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
800 години след смъртта му препогребват мощите на цар Калоян
4 Април 2007
На 19 април във Велико Търново по протокол на държавно погребение ще бъде извършена церемонията
Севастократор Калоян и царица Десислава - стенопис от Боянската църква
Севастократор Калоян и царица Десислава - стенопис от Боянската църква

През октомври 1972 г. при редовни археологически разкопки е разкрит известният в археологическата наука гроб № 39.

Църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново

Мощите на българския цар Калоян (1197­ - 1207г.) ще бъдат положени в църквата “Свети 40 мъченици” на 19 април. Датата определи президентът Георги Първанов. На церемонията ще присъстват още министърът на културата проф. Стефан Данаилов, великотърновският митрополит Григорий, кметът на Общината д-р Румен Рашев и други официални лица.

800 г. след смъртта на българския владетел мощите му ще бъдат положени във вече съществуващия саркофаг на мястото, където преди години археолозите откриха погребението. Костите ще бъдат сложени в металния саркофаг, изработен от военния завод “Терем ­ Ивайло”. По време на церемонията ще бъде спазен протоколът на държавно погребение, тъй като цар Калоян е владетел на българската държава и върховен главнокомандващ. Церемонията ще тръгне от двореца на българските царе на Царевец и ще достигне до църквата “Свети 40 мъченици”, каза проф. Божидар Димитров.

Цар Калоян е третият брат на основателите на Втората българска държава Асен и Петър. Той поема престола през 1197 г. след трагичната смърт на двамата си братя. Отвоюва всички български земи в Тракия, Македония, Поморавието и Трансилвания във войни с Византия, Унгария и Сърбия. През 1205 г. постига първа военна победа над рицарска армия в сражението при Одрин с току-що възникналата Латинска империя. Умира преди 800 г. край стените на Солун. Тялото му е пренесено в Търново и е погребан в църквата “Св. 40 мъченици”.

С Калояновото погребение започва реализацията на идеята на проф. Божидар Димитров в църквата “Св. 40 мъченици” да се създаде крипта на българските владетели. Знаем къде е погребан Михаил Шишман и цар Самуил, но ще бъде трудно да пренесем мощите им в Търново, посочи директорът на Националния исторически музей. В криптата ще сложим по шепа пръст от лобните места на хан Аспарух и хан Кубрат, каза проф. Димитров. Пепелта на двамата български ханове е разпръсната в Украйна. През лятото ще бъде организирана научна експедиция до бившата съветска република. За неин ръководител ще предложа доц. Пламен Павлов от ВТУ, каза проф. Димитров. Великотърновският историк е предпочетен заради приноса му като ръководител на Агенцията за българите в чужбина и научните му постижения.


последни в История:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ

Десеслава
10 Mar, 2020 | 18:42

А защо е сложено изображение на севастократорКалоян??! Той какво общо има със статията? Освен името😊.

OLE ZATVORI OCHICHKI
13 Apr, 2007 | 19:01

Ti hvani smisula...che mnogo "BULGARISTI" sa MENTETA

Олеле
13 Apr, 2007 | 16:02

Тук никой ли не знае български?

alleksey
13 Apr, 2007 | 13:03

Absolutno si prav "Mda"! Ne si spomnqm koga muchenika Raduil be prizoval bulgarite "PO KRUV I MISUL"...koeto za men e potvrzhdenie,che imenno V MISLENETO e vazhno kakvi sme,a ne tolkova kato biologia.Ako ne beshe taka nqmashe da gi ima i gigantskite manipulacii i pr.-razbivashti bulgarskoto ni samosuznanie

mdaa
12 Apr, 2007 | 17:37

Edin bezdarnik kato Alusian,potomyk na bylgarski carski rod ne e bil po-dostoen ot edin balgaro-madjarec Petyr Delqn,dori naprotiv.Ima i mnogo drugi primeri.
A Kaloqn sam e kazval,4e mysti na romeite za ubijstvata i jestokostite,pri4ineni ot tqh na naroda mu i sam se nari4a "romeobiec".Opredelq se kato bylgarin.Sled kato toj sam se opredelq kato bylgarin i car na Bylgaria,nari4a bylgarite - moq narod,drugite nqmat dumata,bezmisleno e da se spori.
V protiven slu4aj,edva li 6te6e da e tolkova otmystitelen za zverstvata pri4ineni ot Vasilij 2 na bylgarite v minaloto.

bulgarin
11 Apr, 2007 | 12:58

Evreite,navsqkude po sveta,schitat horata za patagonci...i nas sushto.Po- loshoto e,che uspqvat da gi prevurnat v takiva-ili im izmislqt drugi imena:DIAVOLOS,VULGARNI i pr.Poznay etimologiqta na"VULGAREN"? TO si e tochno = na "BULGARIN",izvinete.

U666
11 Apr, 2007 | 12:26

Iasen si mi-samo taka,moeto momche-trqbva da sme PO-LESNI za obshtestvoto...vse tam nali /POLEZNI=PO-LESNI/ Te,patagoncite,edva li shte shvanat razlikata

ufff
10 Apr, 2007 | 23:36

Dobre,de,izvinqvam se za obidata,ne vinagi sam v nastroenie.
No vse pak e bez zna4enie kakyv e po proizhod Solomon ili koj da e,pri uslovie,4e si var6i savestno rabotata,ako 6te i patagonec da e.Ne e vajno kakyv e,a kakvo vyr6i daden 4ovek.Ako e kradliv,provincialen i myrzeliv bylgarin,6te predpo4eta syvestniq nebylgarin,kojto e polezen za ob6testvoto,a ne za sobstvenoto si ego.

Krum
10 Apr, 2007 | 12:54

Ili ste bulgari ili NE-reshavayte,zashtoto ako triabva AZ da reshavam NIKAKVI DVOYNI,TROYNI i dr. GRAZHDANSTVA,che vi razparchadisvam naistina!!!

ohh
10 Apr, 2007 | 12:45

Ufka,ne ni ubezhdavay v drevnoto ni velicie! Shto se otnasq do dneshnoto ni polozhenie trqbva da si LUD,za da ne si kompleksiran kato BULGARIN...vizh KOY e lice na Bulgaria v Evro-sauza -Solomon Frances...edin qvno "TIPICHEN"bulgarin...vsushtnost may Samuel? Nishto chudno da e dalechen potomak na car Samuil

emel
07 Apr, 2007 | 14:23

i az ne sum bulgarka, no sm vi ministerka,s izvinenie

ufff
06 Apr, 2007 | 19:17

Kompleksar,napylni si kuhata kratuna,predi da pi6e6.I ako ima6 problem s evreite,idi da im go kaje6.Balgarite takyv problem ne sa imali,dori naprotiv.
Vapreki tova,Kaloqn ne e bil evrein,i e vazstanovqval imenno Balgarskoto carstvo.
Nikita Huniat savsem qsno e napisal za bratq Asenevci i to4no za Kaloqn "...nqma da se uspokoqt,dokato ne pri4inqt naj-golemi vredi na romeite i ne SAEDINQT gospodstvoto na mizi i balgari v edno,KAKTO BILO NQKOGA SI PO-PREDI"

emilkalo
06 Apr, 2007 | 16:59

Kaloqn be evreyski car na Bulgaria...oshte togava vi vladeehme


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2023 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.