Мощите на българския цар Калоян (1197­ - 1207г.) ще бъдат положени в църквата “Свети 40 мъченици” на 19 април. Датата определи президентът Георги Първанов. На церемонията ще присъстват още министърът на културата проф. Стефан Данаилов, великотърновският митрополит Григорий, кметът на Общината д-р Румен Рашев и други официални лица.

800 г. след смъртта на българския владетел мощите му ще бъдат положени във вече съществуващия саркофаг на мястото, където преди години археолозите откриха погребението. Костите ще бъдат сложени в металния саркофаг, изработен от военния завод “Терем ­ Ивайло”. По време на церемонията ще бъде спазен протоколът на държавно погребение, тъй като цар Калоян е владетел на българската държава и върховен главнокомандващ. Церемонията ще тръгне от двореца на българските царе на Царевец и ще достигне до църквата “Свети 40 мъченици”, каза проф. Божидар Димитров.

Цар Калоян е третият брат на основателите на Втората българска държава Асен и Петър. Той поема престола през 1197 г. след трагичната смърт на двамата си братя. Отвоюва всички български земи в Тракия, Македония, Поморавието и Трансилвания във войни с Византия, Унгария и Сърбия. През 1205 г. постига първа военна победа над рицарска армия в сражението при Одрин с току-що възникналата Латинска империя. Умира преди 800 г. край стените на Солун. Тялото му е пренесено в Търново и е погребан в църквата “Св. 40 мъченици”.

С Калояновото погребение започва реализацията на идеята на проф. Божидар Димитров в църквата “Св. 40 мъченици” да се създаде крипта на българските владетели. Знаем къде е погребан Михаил Шишман и цар Самуил, но ще бъде трудно да пренесем мощите им в Търново, посочи директорът на Националния исторически музей. В криптата ще сложим по шепа пръст от лобните места на хан Аспарух и хан Кубрат, каза проф. Димитров. Пепелта на двамата български ханове е разпръсната в Украйна. През лятото ще бъде организирана научна експедиция до бившата съветска република. За неин ръководител ще предложа доц. Пламен Павлов от ВТУ, каза проф. Димитров. Великотърновският историк е предпочетен заради приноса му като ръководител на Агенцията за българите в чужбина и научните му постижения.