С П Р А В О Ч Н И К

"Бъди проклет Йехова" е молитва равностойна на "Господи Исусе Христе помилуй мене грешния", и то без Исус, защото бог не е бил евреин, не е бил обрязван, не се е подвизавал по несъществуващия изсраел, бил е бял а не недочовек, не е проповядвал на измета от пясъците, а на бели. Кога? - строго засекретено от синедриона! Убит от евреите? Да, те не го засекретяват, защото се гордеят с това - победа по тяхному над злодей който посяга на дадения им от бога свят. Къде? По всяка вероятност в Цариград - по Фоменко, по лобното място с пукнатия камък върху който е бил монтиран кръста, по картините на средновековните художници в които кръста върху този камък е на фона на Босфора, а и също за полузасекретеното - римските войни дето се мотат са все мужици с руски дрехи и оръжие и калпаци?! А какво са правили евреите между белите, че даже и устройват такова ориенталско сюксе? А каквото правят и сега и винаги - все се мушат между белите, за да може когато ги отблъскват, да усещат че и те съществуват. За бездуховната биомаса тръпка на живот е отдръпването на живите, отвращението, презрението и боя естествено. Всичко това предизвиква в сметалките им знаещи само - моето си е мое, а твоето мое, - изведнъж, странното чувство че не са прозрачни, че тези дето уж се възвисяват, се съобразяват с тях! Че и те са нещо! Че бог си знае на кого да остави наследството си! - На нас хората, е казано "Не проклинай...", като полезно за нас а не нежелателно за тях. Христос като видял 99 болни, в струпеи налягали по площада, казал на първия - стани и ходи, а покрай останалите минал като че ги няма. Показал какво Бог може и какво не иска! Света е осъден, той потвърждава присъдата и издърпва един за подчертаване на тази присъда. Отминавайки ги, Той ги оставя в нищото, пред което проклятието е връзка с бога, както евреите като ги избягваш, отблъскваш и биеш се вкопчват в това съществуване.
"Отче наш който си на Небето" е също проклятие за тях както за нас е молитва, - защото изключва този, също отче, но Под небето, тяхното локално дяволе, отредено за техен бог. Тяхната агония е в калта която сами си произвеждат, и блажените могат да ги виждат винаги като погледнат надолу, защото блаженство е да не страдат ближни а те са далечни - толкова много далечни, колкото калта може да е далече от човека. Състрадание към тях е невъзможно и яхвето изсъсква - Ако само един ви съжали прасета Мои, Аз ще ви спася всички! Аз ви създадох и Аз ще ви спася, - ще издуя това състрадание така, че да спаси всички ви! Настава затишие след тези думи по всички Пропасти, но никой не откликва - ни човек, ни животно и всичко което носи душа се обръща с отвращение от тях. Те и не знаят какво е това, вземат го за заговор. Яхвето обаче се ядосва - при него това е гняв, маркиращ задаващия му се край. За калта си остава заговор, който си търси отмъщение.