На 25 март Православната църква чества един от най-големите християнски празници Благовещение. Денят, в който св. Архангел Гавриил донася на Пресветата Дева и света великата, благата вест, че тя ще роди Спасителя, нашия Господ Иисус Христос, ще стане Богородица. Благовещение e и едно от най-големите тайнства в християнството.

Празникът е утвърден от Православната църква през VII век. Благовещение е известен още като “половин великден”. Камбаните на църквата известяват зачатието, а хората възкликват “Радвай се благодатна, Господ е с тебе!”.

По Григорианския календар Благовещение се празнува на 25 март. Празникът се пада винаги през Великия пост и на него се разрешава риба. На празника празнуват всички с името Благовест, Благовеста, Благой, Благойна и други.

На този ден се облича нова дреха, а на празничната трапеза се слага риба, обредна питка, мед и лучник. В България празникът се свързва по-често с идването на пролетта и затова на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и др.)

Според народните вярвания на този „благ ден“ по-леко и бързо зарастват всички рани, затова най-често тогава се дупчат ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си. Стопаните премитат къщите и дворовете си и палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци.