Румен Петков посети Пловдив, за да се срещне с местния партиен актив и да почерпи нови сили преди вота.

Заядлив пловдивски журналист използва повода и попита дали министърът се е срещал със собствениците на “Винпром Пещера”.

Ако  някой е бил в чужбина и е изпуснал първото действие от МВР –скандала, може би и не знае, че всичко започна с подслушан разговор с основна тема каква пушка единият от собствениците на Винпрома да подари на един от подчинените на Румен Петков.

Подозренията са, че подаръкът  е част от отплатата на прикриване на производството  на алкохол с фалшиви бандероли.

Останалата по-голяма част от отплатата би трябвало да представлява финансиране на партията на министъра.

Естествено никой не е очаквал откровени признания. Въпросът беше как Румен Петков ще избяга от отговора.

С усмивка на уста той каза, че се е срещал с всички производители на акцизни стоки – алкохол и цигари. И очевидно остана доволен от начина, по който се измъкна.

Тутакси обаче възникнаха куп нови въпроси - дали собствениците на всички винпроми в България, са “оперативно известни лица”, за да бъдат посещавани лично от министъра на вътрешните работи? И в качеството си на какъв той се е срещал с тях – като министър –политическо лице, като оперативен работник под прикритие, като инспектор по събирането на акцизите? Или като партиен касиер?

Същият ден в един друг български град аналогичен въпрос беше зададен на Будимир Куйович – дали познава някого в МВР.

Наркотрафикантът отговори по абсолютно същия начин – че познава “всички в МВР”.

Изглежда и Петков, и Куйович ползват услугите на една и съща ПР агенция.

Отговорът на Куйович в “Стандарт” бе съпроводен с коментарното “в познатия си арогантен стил…”

Отговорът на Петков не се наемам да оценявам.

Остава изводът, че всички в България се познават.

Според Иван Костов всички сме братовчеди даже.

Само че – като се замисля: лично аз не познавам нито Куйович, нито Румен Петков и хората около него, нито някой производител на акцизни стоки.

И започвам да се чудя какво правя в тази страна – с толкова непознати хора около мен. Една пушка няма кой да ми купи. 

Дали не трябва да се махна оттук?

Впрочем не, сетих се. Познавам Муйович и Уйович.