Факти, Анализи, Коментари
   18 Април 2019
 Коментари    Дискусия   
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Q U I Z

Отслабващата хватка на "Газпром"
19 Януари 2014
Анализът е публикуван в "НГ Енергия"

Въвеждането на третия енергиен пакет явно не е от полза на Русия. Но и Европа, отлагайки проекта "Южен поток", може да загуби.

Фактът, че "Газпром" се стреми на всяка цена да приключи подготовката на строителството на "Южен поток", сложен технически и скъп проект за тръбопроводни доставки на руски газ за Южна Европа, не буди съмнение. От гледна точка на ръководството на "Газпром" проектът "Южен поток" е насочен към укрепването на енергийната сигурност на Европа. Този ключов проект е в рамките на стратегията за диверсификация на маршрутите за доставка на газ в ЕС. В полза на това предположение говори фактът, че "Газпром" с 20% е увеличил общите разходи за изграждането на тази експортна трансчерноморска магистрала. На своя сайт газовият холдинг съобщи за ръст с 45% на инвестициите в газопроводите на руска територия, които са необходими за свързването на "Южен поток" със северните находища на въглеводороди. Това разширение на единната система за снабдяване с газ е наречено от "Газпром" - "Южен коридор". От публикуваната на сайта справка следва, че цената на "Южния коридор" е нараснала до 738,54 милиарда рубли от 509,59 милиарда.

Претенции от Брюксел

Не е тайна, че по-рано "Газпром" оценяваше разходите за строителството на морската и трансбалканска отсечки от "Южен поток" на 16 милиарда евро, не изключвайки, че разходите могат да нараснат, увеличавайки и без това критикувания от експертите за прекалената си раздутост бюджет на корпорацията. Така общият бюджет на проекта се повиши до около 34 милиарда евро от по-рано очакваните около 29 милиарда евро. Предполага се, че част от разходите за морската и трансбалканска отсечки от магистралата ще поемат партньорите на "Газпром".

Но сега този въпрос може да бъде поставен под съмнение. Проблемът е в това, че Европейската комисия съобщи неотдавна, че "Южен поток" няма да може да работи в Европейския съюз, ако не се подчинява на европейските закони в енергийната област, а подобно съгласуване може да отнеме няколко години, отбелязва Би Би Си. Най-вероятно Брюксел се нуждае от време, за да прокара алтернативните проекти. Към тях спада и използването на територията на Украйна за транзит и останалите тръбопроводни проекти, свързани с доставките на газ от Каспийския регион. Още повече, че неотдавна в Баку беше подписан договора за разработката на газовото находище "Шах-Дениз 2". Каспийският газ ще се доставя в Европа през Грузия, Турция и Гърция. Консорциумът, разработващ находището, в който влиза и руската компания "Лукойл", възнамерява да построи газопровод от Гърция за Италия. Ако подписаните споразумения бъдат осъществени, е ясно, че това слага край на фаворизирания от ЕС проект "Набуко". Но също така е ясно, че е отправено предизвикателство и към "Газпром".

Украинската карта

В подкрепа на тези предположения за вероятната политическа мотивация в действията на Брюксел говорят последните събития, свързани с проекта за асоцииране на Украйна и ЕС. Неотдавна в интервю за кореспондента на украинската агенция УНИАН в Брюксел представителят на мисията на Европейския парламент Александър Квашневски изрази мнението, че Русия прави големи грешки, оказвайки икономически натиск върху Украйна. При това той напълно игнорира всички проблеми, които в миналото бяха свързани с доставките на руски газ в Европа през Украйна, а също така фактът, че към днешна дата дълговете на Киев за доставения през 2013 газ надхвърлят 2 милиарда долара. Напълно ясно е, че претенциите към "Газпром" от тази гледна точка имат по-скоро политически, отколкото юридически характер и са свързани преди всичко с преразпределението на сфери на влияние в постсъветското пространство.

Но целият проблем се състои в това, дали Европа няма да загуби, отлагайки проекта на "Газпром".

На Европа ще й се наложи да се уповава на постигнатите от президентите Владимир Путин и Виктор Янукович споразумения за намаляване на цената на "синьото гориво" с една трета в замяна на украинските гаранции за безпроблемното транзитиране на руски газ за Европа. Плюсът за "Газпром" в краткосрочен аспект се състои в това, че Русия може да избегне упреците от Европа в ненадеждност, както беше в предходните години. Но обемът на транспортирания през Украйна газ се колебае от 120 милиарда куб.м. в добрите времена до 70 милиарда ку.м. в последно време. Самите украинци, ако съдим по изказванията на министър-председателя Микола Азаров, са готови да утроят обемът на транзитирания през Украйна руски газ, ако бъде модернизирана украинската транспортна система. Следователно, проблемът се върна на практика в изходната позиция преди планирането на "Южен поток", когато сред участниците в тази модернизация се обсъждаха и Москва, и Брюксел, а формулата за експлоатация /аренда или собственост" също беше неясна. Но подобно саниране също ще отнеме време, за не говорим за пари.

Трудният избор на Европа

По време на неотдавнашния семинар "Нови реалности на европейския газови пазари: предизвикателства пред традиционните износители", състоял се в рамките на форума "Нефтогазов диалог" в Института за международна икономика и международни отношения /ИМИМО/, директорът на енергийния отдел на Института за енергетика и финанси Алексей Громов отбеляза, че в резултат на приемането на третия енергиен пакет, предвиждащ отделянето на инфраструктурата от търговията, трябва да бъде създаден единен либерализиран газов пазар в Европа. Предполага се, че единният /вътрешен/ пазар на природен газ в ЕС ще представлява съвкупност от регионални зони с виртуални ликвидни хъбове. Между търговските зони преминават съединителни газотранспортни системи /тръбопроводи - интерконектори/, предназначени за реверсни доставки на газ, които ще подлежат на резервиране от участниците на пазара с тарифи на входа и изхода в съответната зона, и виртуални ликвидни хъбове във всяка зона. Следователно, цените на газа за европейските потребители трябва да спаднат.

За Русия новият ред, създаден от въвеждането в действия на третия пакет, явно не е изгоден. Това е свързано с факта, че руската страна няма да има възможност да доставя газ на своите клиенти в ЕС в обемите и съгласно условията, посочени в действащите и новите дългосрочни договори за доставка. Транспортирането на руския газ по съществуващите договори ще бъде по-скъпо в рамките на новия регулаторен режим, отколкото по досега действащия. Средата за големи инвестиции в газовата инфраструктура ще остане прекалено неясна и една част от инвестициите в инфраструктура могат да се окажат трудно реализуеми. Нуждите на ЕС от нови количества газ няма да могат да бъдат задоволени на базата на сега действащата инфраструктура, а необходимата такава няма да бъде построена.

Брюксел постоянно в своите анализи изхожда от по-голямото предлагане на газ, което съществува. Друго условие за осъществяването на третия енергиен пакет е наличието на надеждна инфраструктура за организирането на пренасочването на газовите потоци. В настоящото време страните-членки на ЕС не разполагат нито с едното, нито с другото. /От 12 мрежови комплекса, които трябва да бъдат създадени, според директивите на Брюксел, към 2014 са създадени само 4/. В Европа съществува очакването, че много скоро предлагането на газ ще има от всички региони на света, коментира Татяна Митрова, ръководител на департамента за петрол и газ в Института за енергийни изследвания на РАН. В тази връзка Европа се надява и на намаляване на цените на газа. Но в условията на недостиг на газ либерализацията на пазара е трудна работа, защото спад на цените на газа не се наблюдава. Ако погледнем на традиционните и перспективни доставчици, ще видим следната картина. Норвегия в значителна степен е изчерпала своите възможности за доставка на газ за други европейки държави. Що се отнася до залежите в Баренцово море, то това е въпрос на бъдещето. Алжир трудно изпълнява вече сключените договори. Азербайджан може да доставя максимум 10 милиарда куб.м. газ, които предстои да бъдат добити и доставени. Иран може и да започне да изнася газ, но това ще се случи най-рано през 2018. А износът на втечнен природен газ от САЩ и Канада може да започне през 2016, но на тях им е по-изгодно да изнасят своето "синьо гориво" не в Европа, а в Азия, защото в ЕС маржът е минимален, посочва Митрова. Тя добавя, че същото важи и за широко обсъждания газ от Източна Африка. Изводът, според нея, е, че Европа до 2018 няма никакви други варианти за компенсирането на спадащия добив на собствен газ, освен доставките от Русия. Но по всичко личи, че Русия не разполага с много време, за да закрепи за себе си възможните европейски потребители на газ. Главната роля в тази връзка ще играе ценовата политика на руския монополист. Още повече, че той вече има конкуренти и в самата Русия в лицето на Ямал ВПГ, който подписа договор за доставката на втечнен газ за Испания. /БГНЕС

Олег Никифоров, журналисти и енергиен експерт


последни в Коментари:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ

IMERSKI
21 Jan, 2014 | 00:57

DA SE ZNAE --- " LUKOIL" E kompania na drugarite rotshild. tja ne e ruska kompania.


  И З Б Р А Н О
  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
Copyright © 2002-2018г. Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително