Атака пак се оля. Оля се свински, безподобно. За пореден път комбинацията самолет плюс алкохол въздейства на Волен Сидеров като червено на бик. Той (заедно с неизменния си кортеж от Гаджева и придружаващите го фашизирани малоумници) влезе в сблъсък още в самолета с директорката на "Алианс франзес" във Варна и аташето от френското посолство по въпросите на сътрудничеството в областта на френския език Стефани Дюмортие, а сетне налетя в автобуса на варненското летище първо на Димитър Бахнев – който си позволил да го определи подобаващо – като простак, а сетне и на униформен полицай, който се е опитал да възпре неговите буйнства.

В резултат: Варненската прокуратура вече е завела разследване за престъпление от общ характер; ГЕРБ за пореден път поиска оставката на Сидеров като председател на Парламентарната комисия за борба с корупцията, а френското посолство повече от настоятелно напомни, че по силата на Виенската конвенция българските власти са длъжни да вземат необходимите мерки за да не се допуска посегателство върху личността на дипломатически служители, както и върху тяхната свобода и достойнство.

Всичко това обаче някак си не повлия на Сидеров. Вместо извинения той заяви, че “скандалът е поръчка от най-високо политическо ниво” и че не смята да си дава имунитета – дори и главният прокурор да намери кураж да му го поиска (Сидеров недвусмислено го предупреди да внимава в картинката, защото щяло да има Видовден и за него). Вдигна глава и бодро отиде на митинг, където тази конспиративна варсия бе публично оповестена с екзалтирани крясъци и твърдения, че във Варна ги била посрещнала “една бандитска банда”, че скандалът бил атака от енергийната мафия – и че медиите били “хиени, продажници, лешояди, измекяри”. В добавка изпълни и намерението си да поиска оставката на местния областен управител Иван Великов, защото си бил позволил да върне старите имена на селища и местности, побългарени по време на възродителния процес – и го нарочи като организатор на активното мероприятие срещу светлата му личност. 

Как да разберем и как да понесем това поредно оливане? Най-лесно е с присмех: горкият Сидеров, за когото нуждата от психиатрична помощ става все по-насъщна. Има обаче и нещо наистина неразбираемо в неговото поведение, което дори менталните отклонения няма как да обяснят. А именно: поредното оливане дойде просто като по поръчка от досегашните му партньори в новата тройна коалиция. И преди всичко от БСП, чийто лидер Сергей Станишев изпитва определен политически дискомфорт от инцестното съжителство между социалисти и фашисти. Тъй де – нали все пак е шеф на ПЕС – някак си не върви временните му политически интереси да изваждат наяве общия корен между социализма и националсоциализма.

В началото на новата тройна безпътица Сидеров просто не можеше да сдържи радостта си като притежател на златния глас, който направи правителството на Орешарски възможно. “Аз ще бъда вашият кошмар” – каза той от трибуната на народното събрание – и тези думи се отнасяха както до ГЕРБ, така и до новото полу-мнозинство, конструирано с негова помощ.

Търпяха го – въпреки манталитета му на несистемен играч – търпяха го наистина твърде дълго. Буйнстваше само както той си знае, водеше шпицкоманди по софийските улици, атакуваше телевизии, свинстваше по брюкселските ресторанти и гуляеше по световните курорти, додето горките му побратими от БСП и ДПС се потяха над измъчения си бюджет.

Сега обаче идват европейски избори, чийто резултат е съдбовен за управляващите – и персонално за техния лидер Сергей Станишев. Те трябва да докажат, че имат необходимия за управлението им минимум от доверие, а Сергей Дмитриевич трябва да напусне благоприлично лидерския пост в централата на европейските социалисти – и да духне по допирателната я като еврокомисар, я като някакъв синекурен шеф в брюкселската администрация. За постигането на тази цел факторът Сидеров пречи – и трябва да бъде отстранен колкото се може по-бързо и по-ефективно.

И го направиха, разбира се. Първо БСП му дръпна от ръцете златния глас, като купи двама депутати от ГЕРБ – при това евтино, само срещу обещанието за чадър срещу евентуалния и инспириран навреме интерес на прокуратурата сдпрямо някои техни не дотам законни сделки. И второ – в медиите внезапно протече цял потоп от информация за неговите разгулни воаяжи по световните курорти – за което едва ли е виновна енергийната мафия. Не – просто на Волен в момента му спретват активно мероприятие, абсолютно аналогично по своя характер с тези, които навремето бяха спретнали  на Бойко Борисов с флашките на ваклото Яне.

Разликата е само в едно: понеже в сравнение с Бойко Борисов е не особено интелигентен и доста налуден, придворните на БСП психолози вероятно са преценили, че той ще реагира неадекватно на ненадейния срив и на разразилите се сякаш от нищото атаки – с безчинства, с наглост и с поркане – та да дано забрави поредното доказателство, че винаги е бил просто едно момче за всичко, на което по стечение на обстоятелствата са му дали за кратко да поиграе нечия чужда роля – например тази на истеричав подгласник, който да отвлича вниманието на хората от управленските безчинства на корупционерите.

Сега вече е излишен – и ще го ритнат, разбира се. Ще го ритнат, използвайки за целта собствените му бесове, породени от чувството му за малоценност и безпомощност. Ще го ритнат, за да се представят в благоприлична светлина пред електората си – а и защото неговият приемник, поредният политически трол на българския неокомунизъм, е вече налице – в лицето на дудука Бареков.

И какво да кажем за финал над този вече понамирисващ политически труп, комуто – благодарение на самозабравянето от мнимата власт – всичко човешко е вече чуждо? Какво друго, освен да перефразираме дядо Вазов: “Бедни, бедни Сидеров! Защо не си остана фотограф в литературния музей...”

Коментар на Едвин Сугарев