По това кой и как защитава началника си Бойко Борисов, човек може да му състави портрет. Допълнителни щрихи добави вчера министърът на културата Вежди Рашидов, който надмина всичко видяно, чуто и написано в съкровищницата на гафологията на съвременната българска политика. Вече стигна до там да обявява Господ за свой колега (защото също бил скулптор, ваейки човека от кал). За да го докаже, „възкреси” покойната оперна певица Гена Димитрова със самохвалството, че я е уредил с ангажимент тепърва да пее в Москва ( ако тя беше жива, едва ли щеше да има нужда от меценатството на този неук занаятчия, попаднал на върха на администрацията в областта на културата по приятелска линия).

За гаф, като този, както и за предишните му безумия, свързани с пропаганда на правото на мреш от пушене на цигари, с меренето на значимостта на книгите в сантиметри ( да не говорим за предишни негови „подвизи”, като налитане на бой на униформен служител пред Софийската община), Рашидов не просто трябваше да бъде отстранен от поста си като самоходна обида за културата на България, но и трябваше да не е припарвал до него в качество на „почетен Мултак”, с което се гордееше по времето на империята „Мултигруп”.

За шампиона по гафове на кабинета обаче няма „шут”, какъвто, по израза на депутата Яне Янев, заслужено бил получил министърът на икономиката Трайчо Трайков ( чието име в неделя, случайно или не, премиерът Борисов, след 3 години съвместна работа, не можа да произнесе правилно в телефонно обаждане в неделно предаване на ТВ 7, прекръствайки го на „Трайко Трайков”).

На екрана на същата тази трибуна на управляващата партия същият Янев днес се появи за дружеска беседа с много смях, закачки, размяна на приятелски мисли с медийната проекция на властта Николай Бареков. Под формата на интервю двамата верни пропагандатори на партийната правда се надпреварваха да се подиграват над отстранения министър Трайков и трябва да се признае, че пламенният преследвач на партийните врагове на ГЕРБ Бареков най-после си намери майстора. Янев го надмина, обявявайки Трайков за неспособен да бъде дори портиер на Министерския съвет , като постави потьом под съмнение неговата мъжественост. За целта депутатът прегърна стилистиката от речника на Борисов и се надсмя над препънатия Трайков, че не бил влезнал с бутонките на премиера, а му се обяснявал като първолак. И това го казва тъкмо политикът, който щеше да „уволнява” Борисов, а сега се умилква възторжено около мускулите му ( които Бареков не пропусна да спомене в рамките на хумореската, наречена интервю)!

Имитирайки бившия главен прокурор Никола Филчев, който неотдавна организира фарс със „загуба на памет” пред репортери в съда, Янев се направи, че не познава Трайков, защото не го бил виждал по митингите. Но не ритането на падналия, което е стандартна практика у нас ( Бареков се е упражнявал и върху моето повалено тяло и в това няма новина) е темата, заради която си правя труда да обърна внимание на днешното телевизионно зрелище. Може би не всеки е забелязал, но между редовете на подигравателните тиради имаше много, много сериозен подтекст. Защото Борисов не случайно е отвързал Янев и го е изпратил да гризе кокалите на доскорошния член на своя правителствен екип.

Кампанията срещу Трайков сега е предизвикана явно от отзвука, който получи неговото отстраняване, както и от заявката му, че няма да мълчи. И не е Костов онзи, който е заслужил „честта” срещу него да пуснат от правителствения телевизионен канал тандема за наказателни акции Янев-Бареков. Да, споменавайки Трайков като протеже(!) на Костов, неофициалните говорители на Борисов действително целят да залепят на Трайков етикета с негативите на синия политик като „стока с изтекъл срок на годност (или като „минала вода, която воденица не кара“, както казвал дядо му на Янев). Но нямаше да му обърнат толкова почетно внимание със стрелбата на своите луксозни пропагандни минохвъргачки, ако зад критиката по повод отстраняването на Трайков не беше застанал посланикът на САЩ Джеймс Уорлик. Той нарече този ход „загуба за България” и подчерта , че във Вашингтон уважават прогонения Трайков.

Такъв откровен шут от Белия дом, на който няма храбростта да отвърне, Борисов не е получавал от миналото лято, когато двама посланика на САЩ, бивш и настоящ, му направиха преса в българската преса. Единият, Джеймс Пардю, му се присмя в интервю за в. „Труд”, че имитацията на мерки срещу монополизма на „Лукойл”е пушилка и театрална постановка. А другият, действащият в София Джеймс Уорлик, буквално бламира приказките на Борисов и защити „Лукойл” от…премиера Борисов. Уж много смелият ни премиер преглътна и двата шута. Но май в момента му идва в повече унижението и в желанието си да каже нещо, което сам не смее да произнесе, пуска Янев да се изявява със скрито послание.

Но най-важното и също не толкова трудно за разгадаване внушение на днешната клоунада, е завоалираното предупреждение към…президента Плевнелиев. Без да бъде питан, Янев пое инициативата , извън всякакъв контекст, да изкаже презрителното си становище за Плевнелиев като човек, който е избран от Борисов ( а не от някакъв си народ). В този смисъл като предупреждение към него прозвуча и заявката на Янев да внесе в парламента предложение за орязване на привилегиите за държавния глава, които му се полагат след като му изтече мандата. Формалният повод за тази закана е реалната злоупотреба на Георги Първанов с държавен ресурс за собствени политически цели. Но който е следил знаците, които долитат от президентския кабинет, лесно ще забележи прозрачния намек към Плевнелиев да не се опитва да прекрачва границите, които му е начертал явно разтревоженият от бързото му еманципиране Борисов.

Няма дефинитивно ясна позиция на Плевнелиев за уволнението на Трайков, но президентът напълно се вписва в „образа на врага”, нарисуван днес от придворния шут на Борисов, който раздава шутове с краката на Борисов. Защото Плевнелиев също не е човек от митингите и никога не е бил част от ГЕРБ ( за което сега Янев напада със задна дата Трайков). Нещо повече, никой от министрите в този кабинет не е по-представителен със своята „аполитичност” от Плевнелиев, който до последния миг от предизборната кампания миналата година повтаряше, че не е политик. Освен това Плевнелиев също никога „не е влизал с бутонките” на Борисов и изтърпя всичките му шутове по време на предизборната кампания и дори след нея.

Изглежда обаче ( да използвам и аз спортна метафора, за да съм по-ясен пред „спортната публика” на феновете на Янев и компания), мачът е друг. Просто не е футболен, нито е карате.Това е боксов маратон. Лекият, но по-млад, перспективен и издръжлив (може би) боксьор Плевнелиев, поканен първоначално за спаринг партньор, съзнавайки, че не може да победи с нокаут политическото туловище срещу себе си, е заложил на изтощаването на противника и на парадигмата, че времето работи за него. Ако си разчете правилно силите, тактиката му е обречена на успех- стига наистина да има амбицията да върне шутовете под кръста, които е получил досега от Борисов, който вече се задъхва и в озлоблението си търси начини да се върне в мача чрез разни мръсни номера

С такива шутове Борисов става за посмешище.